Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
В движенията на непознатите същества, които ловците наблюдаваха, имаше нещо странно и страшно. Братята шепнешком се съветваха, но не знаеха какво да предприемат. Да избягат с конете? В това нямаше никакъв смисъл. Ако този човек е индианец, то вероятно наблизо имаше много други, дето лесно Ще ги настигнат. Освен това странните същества, стоящи на тридесетина метра, явно знаеха за тяхното присъствие.
Наближаваше разсъмването, ала страхът на момчетата не намаляваше. Сега те забелязаха, че човешката фигура напомняше голяма маймуна. Тя беше с червеникав цвят и имаше силни, дебели ръце, които държеше хоризонтално и някак странно размахваше. Най-после слънцето изгря и тайнствената завеса пред погледите се вдигна. Голямата фигура се обърна към тях и момчетата видяха грамадна мечка, изправена на задните си крака.
— Мечка с мечета! — извика Франсоа. — Но странно — тя е кафява, а мечетата черни.
Базил бързо се прицели.
— За Бога, не стреляй! — извика Люсиен. — Може да е кафява американска мечка!
Но беше вече късно. Базил гръмна, мечката стъпи на четири крака, завъртя глава и страшно зарева. Куршумът отскочи от челото й, без да я засегне. Муцуната е най-чувствителното място на мечката и ударът я накара да изпадне в ярост.
Като видя откъде се стреля, звярът бързо се спусна към момчетата.
Какво да се прави?… Да скочат на конете, нямаха време, а трябваше да се спасяват без да губят миг дори.
— По дърветата! — извика Люсиен. — Ако е кафява мечка, тя не знае да се катери.
С тези думи Люсиен се прицели и гръмна в приближаващото животно, като явно го рани, тъй като мечката изрева и започна да си ближе хълбока. Възползвай от това забавяне, Люсиен се качи на едно дърво. Другите братя последваха примера му, като в бързината си хвърлиха пушките. Бяха на различни дървета — Базил се оказа на най-голямото и клонесто дърво, под което спаха тази нощ. Мечката спря под него. Одеялата и кожите отдолу временно привлякоха вниманието й, ала тя скоро ги остави и започна да се върти около дървото, дигнала муцуна и сумтейки злобно. Базил се изкачи чак до четвъртия клон и щеше да продължи още, ако Люсиен не бе казал, че съдейки по цвета, това е кафява американска мечка, която не се катери по дърветата.
Базил погледна надолу и видя, че тази мечка е от друг вид. Обхванала стеблото със своите огромни лапи, тя започна да пълзи по дънера.
Беше ужасен миг. Люсиен и Франсоа скочиха на земята в пълно отчаяние. Франсоа взе своята пълна пушка, изтича под дървото и изпразни целия си заряд в едрия звяр. Но сачмите не можеха да я ранят, само повече я раздразниха. Като се поколеба да се спусне ли долу, за да накаже неприятеля, или да продължи, мечката реши да се катери.
Базил лазеше по дървото като котка. Той си избра един дълъг хоризонтален клон на двадесетина метра от земята. „Ако мечката стигне до него — мислеше той, — ще мога да се прехвърля на по-горния и оттам ще се спусна по стеблото преди нея.“
Ала сметката му излезе крива.
Клонът така се изви под тежестта му, щото горният остана много далече. Базил искаше да се върне, но видя, че мечката вече бе стъпила на същия клон и пътят му за връщане бе отрязан. Другите клони не можеше да достигне, оставаше само да скочи долу. А скок от такава височина означаваше смърт.
Докато мечката приближаваше към Базил, Франсоа и Люсиен бързо пълнеха пушките, страхувайки се, че не ще успеят да гръмнат.
Положението бе ужасно, но смелият, спокоен Базил и този път не изгуби присъствие на духа.
— Въжето! — извика той. — Подайте ми въжето или съм изгубен!…
За щастие под самото дърво лежеше ласото. Люсиен хвърли пушката и нави въжето. Той умееше да хвърля не по-зле от Базил: дотича под клона, замахна и хвърли. За да спечели време, Базил все повече се приближаваше към края на клона, който съвсем се беше превил. Ала дървото беше дъб и той не се пречупи. Момъкът възседна клона с лице към мечката. Грамадната муцуна на животното с отворена уста бе толкова близо до него, че усещаше дъха й.
В този миг примката на ласото се удари о клона. Базил я хвана и бързо я завърза край един чеп. Когато мечката протегна лапа, младият ловец скочи и се спусна по ласото. Въжето не стигаше до земята. Люсиен и Франсоа се приготвиха да хванат брат си в бизонова кожа и той скочи от шест-седем метра височина.
След скока на Базил клонът се изви нагоре. Тласъкът беше толкова неочакван и силен, щото мечката не можа да се задържи и рухна на земята. Още преди да се е опомнила, момъкът гръмна в главата й и я уби на място.
В това време дотичаха мечетата и Маренго веднага се нахвърли върху тях. Малките яростно се защитаваха, но кучето с помощта на ловците удържа победа.