Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
Животинчетата се движеха, а момчетата се любуваха на грациозните им движения. На земята пред тях лежеше някакъв странен предмет — като сива космата топка. Заети със зайците и риса, Люсиен и Базил съвсем не я забелязаха, а Франсоа я помисли за купчина суха трева или кактус. Ала видът на тази топка не изплаши дори зайците, които дойдоха съвсем до нея.
Внезапно топката скочи и братята видяха остроносо, четирикрако животно с дълга опашка. Това беше двуутробка. Тя бързо сграбчи с лапи един от зайците, прегриза му главицата и го просна на земята, готова да го изяде. Но тогава зърна риса, грабна жертвата и се скри в храсталака. Рисът изви гръб, скочи напред и обиколи целия трънак, за да види къде се свря двуутробката. След като го обиколи няколко пъти, смело се хвърли навътре. Двете животни изчезнаха от очите на наблюдателите — само по пращенето на сухите клони можеше да се разбере, че между тях се води борба.
След няколко минути двуутробката изскочи от храстите със заека в уста и се покатери по дървото, като обхвана стеблото с предните си крака. Момчетата знаеха, че рисът също много добре се катери, затова се учудиха на двуутробката, която търсеше спасение на такова дърво — не по-високо от десет метра. Рисът с един скок се озова в подножието му и като си отдъхна, подскочи нагоре. Двуутробката седеше на едно от горните клончета. Рисът стигна до нея, ала тя махна с опашка и скочи по-ниско. Той искаше да я последва, но клонът изглеждаше крехък и той се върна обратно, спусна се по главното стебло и полази по същия клон, на който седеше двуутробката. Тя отново се прехвърли от един клон на друг и най-после се оказа на най-долния.
Момчетата мислеха, че ще скочи и ще избяга в гората, но двуутробката се боеше, че рисът ще я настигне, затова не мръдва-ше от мястото си, а продължаваше да виси на най-долното клонче, което се превиваше от тежестта й. Разбира се, то не Рисът полази по клона, като се опита да откачи от него опашката на двуутробката, но не успя. Тогава се изкачи по-високо, ала пак нищо не можа да направи. Озлобеното животно слезе на земята с намерение оттам да подскочи до жертвата, но се оказа, че не може да я стигне.
През това време двуутробката, сякаш за да го дразни, започна да яде заека. Това вече беше много. Разяреният рис отново се покатери на дървото и забравяйки опасността, се метна към двуутробката. Клонът изпращя, пречупи се и двете животни паднаха на земята. Рисът бързо дойде на себе си и с рев се хвърли върху жертвата, като забрави дори за заека, който лежеше до него на тревата.
Но двуутробката изведнъж се сви и пак се превърна в сива топка. Той я подмята известно време, накрая се умори, остави я и се захвана със зайчето.
В този миг Франсоа пусна Маренго и рисът хукна към прерията. Маренго го настигна и след кратка, но отчаяна схватка бързо се справи с него.
Младите ловци прибраха заека и отидоха за мъртвата двуутробка, като разчитаха да я сготвят за вечеря. Ала за тяхно учудване никъде не я намериха. Хитрото животно, престорило се на мъртво, се бе възползвало от удобния случай, за да се скрие безследно.
Тъй като месото на риса не привличаше ловците, а заекът беше съвсем разкъсан, момчетата за пръв път трябваше да си легнат без вечеря.
Глава девета
Братята легнаха на земята близо един до друг. По липса на палатка спяха на открито, под голямо клонесто дърво, завити с одеяла. На разсъмване Франсоа почувства как нещо лепкаво и студено се допря до лицето му и го захапа. Изплашеното момче скочи и събуди с вик братята си. Отначало беше убеден, че го е ухапала змия, но като разтри очи, видя бързо отдалечаващо се животно, съвсем неприличащо на змия.
— Какво е това? — попитаха Базил и Люсиен.
— Навярно вълк. Бутна ме по лицето със студената си муцуна. Погледнете, там са два! — извика Франсоа, като показа двете бягащи животни.
Те бяха големи колкото вълци, ала съвсем черни. Скриха се толкова бързо, че момчетата не можаха да ги разгледат добре.
— Дали не са пекари? — предположи Франсоа.
— Не, тези са по-големи и по-тромави от пекарите — възрази Люсиен.
Момчетата бяха в недоумение. Грабнаха пушките си; не преставайки да се вглеждат в странните обитатели на тези места. Изведнъж до тях се изправи човешка фигура, която сякаш ги приласкаваше.
— Човек и две кучета — пошепна Франсоа. — Може би индианец!
— Да, вероятно е човек, но четириногите до него не са кучета! — каза Люсиен шепнешком.
Маренго стоеше до тях, задържан от Базил, и тихо ръмжеше. Той беше добре дресиран и без заповед не смееше да нападне Дори своя враг. Но по свирепото му изражение се виждаше, че странните животни не биха могли да му бъдат приятели.