Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
— Не мога да търпя повече! — извика Базил. — Да стреляме в тях и да излезем оттук!
— Почакай малко — възрази Люсиен, — може би сами ще си отидат.
В това време кугуарите се приближиха към огъня дебнешком като котки, спряха се на няколко крачки от него, снишиха се към земята и явно се готвеха да се хвърлят напред към вкусната плячка. Видът на тези кръвожадни животни беше ужасен. Оголените им зъби, острите нокти и искрящите очи се виждаха ясно на ярката светлина на огъня, но измъчвани от горещината, момчетата надмогнаха страха си.
— Аз не мога да издържам повече! — извика Базил. — Ние ще изгорим тук. Нека да стреляме. Вие се целете в този, аз в другия.
Чуха се три изстрела, след което братята изскочиха от кръга. Базил бе успял да рани кугуара и щом напуснаха обръча, разяреният хищник скочи през огъня, като се тресеше в предсмъртни мъки. Маренго се спусна върху него и двамата се озоваха в горещата пепел, ала кугуарът скоро се опъна безжизнен и кучето го остави.
В това време отново се чу пръхтене на конете и цвилене на мулето, което продължи няколко минути, после всичко утихна.
„Горката Жанет! — помислиха си братята. — Кугуарът навярно е вечерял с нея.“
Страхувайки се, че вторият нападател ще се върне, момчетата караулиха до разсъмване. Изведнъж заваля силен дъжд, който изгаси огньовете. Братята застанаха под дърветата, завити с одеялата си.
На разсъмване нашите ловци с учудване видяха Жанет да пасе, а до нея лежеше трупът на кугуара. Смъртта му не беше последица от куршум, тъй като бяха му строшени ребрата. Момчетата дълго се чудиха, докато разберат какво точно е станало. Най-после разбраха. Когато кугуарът се е хвърлил върху Жанет, която се е мъчила да избяга в тъмнината, тя така силно се е блъснала в едно дърво, че е смазала хищника.
По гърба и шията на Жанет се виждаха следи от ноктите и зъбите на звяра. Ако тя не бе се ударила в дървото, той навярно Щеше да изсмуче всичката й кръв, както прави обикновено.
Младите ловци не бяха спали цяла нощ и се чувстваха много уморени, ала искаха по-скоро да се махнат от това свърталище на опасни хищници, които се събираха тук, при разлива на реката.
Оседлавайки Жанет с дрехите, одеялата и месото, ловците тръгнаха на запад. След няколко минути излязоха от гората и се озоваха в открита прерия.
Глава единадесета
Прерията беше осеяна с цветя. Тук растяха слънчогледи, червен слез, лопен и млечка, а изпод зелените листа надничаха огнените топки на калифорнийския мак.
Слънцето обилно осветяваше ливадите, освежени от последния дъжд. Над цветята се въртяха ярки пеперуди и други пъстри насекоми. Пчели събираха мед, птички прехвръкваха от един цвят на друг. Понякога се срещаха яребици и глухари, два от които Франсоа успя да убие.
Конските копита тъпчеха прелестни цветя, понякога толкова високи и гъсти, щото съвсем закриваха конниците. Рядко срещана красота окръжаваше момчетата, но те бяха твърде уморени, за да могат да й се наслаждават. Миризмата на цветя, която отначало ги освежи, сега ги унасяше в дрямка. Момчетата с удоволствие биха спрели, ала тук нямаше ни вода, ни трева за конете и мулето. В такива прерии рядко расте трева, тъй като високите стебла на цветята силно изтощават земите. Затова трябваше да вървят по-нататък, до първото удобно място, където се намери вода и трева.
След петнадесет километра цветята започнаха да оредяват и най-после се смениха с трева. Малко по-нататък видяха ручей, по брега на който растяха само няколко върби. Решиха да нощуват тук.
Но колкото и да им се спеше, не можеха да легнат гладни. Върбите бяха зелени и горяха лошо, ала все пак успяха да накладат огън. Пуснаха глухарите в котлето, подправиха ги с лук и ряпа и гозбата стана много вкусна. Маренго получи къс от мечката и остатъците от птиците. След вечеря пътниците легнаха и цяла нощ спаха дълбоко.
Когато се събудиха, чуха воя на вълците, но той никак не ги безпокоеше. Отпочинали и бодри, момчетата напоиха конете и започнаха да приготвят закуската. Настроението им беше добро. Макар и поиздраскан от кугуара, Маренго също беше весел. Жанет лудуваше и махаше с опашка, за да прогони мухите. Базил пак намаза раните й с меча мас — мулето очевидно се чувстваше добре. На това място останаха още един ден и една нощ… След няколко дни достигнаха гористата ивица Крос Тимбърс, която се простира между Арканзас и Брасос. Тъй като досега не срещнаха никакви следи от бизони, след кратък престой тръгнаха на запад към река Брасос и нейните притоци.