Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
— А беше едва дете — припомни си майката.
Младият Хюнет прие комплимента без да отговори.
Алтън наблюдаваше всичко, изпълнен със страх.
— А какво ще стане с мен? — извика той. — Ще жертвате живота ми?
СиНафей го погледна.
— Животът ти като Алтън ДеВир е приключил в нощта, в която семейството ти е намерило смъртта си, или поне така изглежда. Следователно ще продължиш да бъдеш Безликия, Гелруус Хюнет. Ще ми бъдеш от полза в Академията — ще държиш под око сина ми и враговете ми.
Магьосникът стоеше онемял. Как така изведнъж се бе превърнал в съюзник на един от най-влиятелните домове в Мензоберанзан! Безброй възможности и мисли нахлуха в главата му, но само един въпрос го преследваше вече две десетилетия.
Неговата осиновителка — матроната-майка — веднага почувства вълнението му.
— Кажи какво си наумил? — заповяда му тя.
— Вие сте върховна жрица на Лот — Алтън желаеше само едно и нямаше да се спре пред нищо, за да го получи. — Във ваша власт е да изпълните най-силното ми желание.
— Нима смееш да ме молиш за услуга? — тросна се СиНафей, въпреки че видя измъченото лице на магьосника и полюбопитства да узнае кое е това нещо, толкова важно за него. — Много добре.
— Кой е виновен за смъртта на моето семейство? — изръмжа Алтън. — Умолявам ви, матрона СиНафей, попитайте света на духовете.
Матроната се замисли. Чудеше се дали Алтън копнее за отмъщение отчаяно и дали това щеше да е още едно предимство да го допусне в своя дом. СиНафей се колебаеше.
— Нападателят ми е известен — отвърна тя. — Може би ще ти кажа, когато се докажеш пред мен…
— Не! — изрева Алтън и се сепна, осъзнал, че е прекъснал не кой да е, а матроната-майка; че е извършил престъпление, което понякога се наказваше със смърт.
СиНафей Хюнет сдържа гнева си.
— Този въпрос трябва да е много важен за теб, за да се държиш така безразсъдно — отбеляза тя.
— Умолявам ви. Трябва да разбера. Убийте ме, ако желаете, но първо ми кажете кой го е извършил.
Неговата смелост й хареса, а обсебеността му от тази мисъл беше важно за нея.
— Домът До’Урден — каза тя.
— До’Урден — повтори той, без да може да повярва, че един дом, стоящ толкова ниско в йерархията на града, е успял да победи дома ДеВир.
— Ако не предприемаш никакви действия срещу тях, ще ти простя за безочливото държание, но само този път. Вече си син на дома Хюнет и трябва да знаеш къде ти е мястото!
Тя не каза нищо повече. Знаеше, че щом е толкова хитър, за да си служи с измама в продължение на две десетилетия, няма да е толкова глупав, че да се противопостави на волята на матроната-майка.
— Ела, Масой — обърна се тя към своя син. — Да го оставим да размисли над новата си самоличност.
— Трябва да ви предупредя, матрона СиНафей — осмели се да промълви Масой, когато напуснаха Сорсъри. — Алтън ДеВир е един жалък шут. Може да навреди на дома Хюнет.
— Оцелял е след нападението над неговия дом — отвърна тя, — и успешно се е представял за Безликия в продължение на деветнайсет години. Дали е шут? Може би, но поне е находчив.
Масой несъзнателно потърка белега на веждата си.
— През всичките тези години доста съм си патил от странното му поведение. Признавам, винаги има голям късмет и успява да се измъкне от неприятностите, но той сам се забърква в тях!
— Не се страхувай — засмя се матроната. — Алтън ще ни е от полза.
— Какво ще спечелим от него?
— Той е учител в Академията — отвърна тя. — Ще ни е нужен — ще държи под око тези, които ме интересуват — тя спря своя син и се обърна с лице към него, за да разбере смисъла на думите й. — Претенциите на Алтън ДеВир към дома До’Урден ще заработят в наша полза. Той е със знатно потекло и има право да повдигне обвинение.
— Искаш да кажеш, че ще използваш обвинението на Алтън и ще обединиш влиятелните домове, за да накажат дома До’Урден? — попита Масой.
— Предполагам, че първите домове няма да пожелаят да го накажат заради нещо, случило се преди двайсет години. Домът До’Урден извърши нападението срещу ДеВир почти перфектно — едно чисто убийство. Ако сега повдигнем открито обвинение срещу него, това само ще предизвика гнева на най-влиятелните в Мензоберанзан и ще ги настрои против нас.
— Тогава, за какво ни е нужен Алтън ДеВир? Претенциите му са безполезни.
— Ти си мъж и не разбираш колко сложна е борбата за влияние и за по-висок пост в йерархията на града. Можем да подшушнем на подходящите хора за претенциите на ДеВир. Тогава, ако един-единствен дом отмъсти от името на Алтън, можем да насочим вниманието на управляващия съвет в друга посока.