Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Капитанът и корабът, взети заедно, му даваха всичко необходимо за осъществяване на бленуваната мечта. Нямаше кой да се възпротиви на неговата воля, нямаше причина, която да попречи на жестокото му хрумване. А може би щеше да види и Розамунд, да я накара да изслуша истината от него. Пък и сър Джон Килигрю! Не беше успял да установи дали сър Джон е бил негов приятел или враг в миналото, но тъй като сър Джон е бил главният виновник Лайонел да бъде поставен на мястото на сър Оливър, като убедил съда да приеме, че сър Оливър е мъртъв, понеже всеки вероотстъпник е мъртъв пред закона, и тъй като сър Джон е бил онзи, който е замислил женитбата между Лайонел и Розамунд, разбира се, сър Джон също трябваше да бъде посетен и осведомен за точното естество на извършеното от него.
Както разполагаше с въоръжена сила в тези дни на пълното си господство над живота и смъртта на африканското крайбрежие, да замисли нещо, за Оливър-реис беше равнозначно да пристъпи към изпълнението му. Беше се сраснал с навика бързо да осъществява всяко свое желание и този навик сега го водеше по неговия път.
Той бързо извърши приготовленията си и на другата сутрин испанският кораб — доскоро носил името „Нуестра Сеньора де лас Лягас“, сега грижливо заличено от носа му — опъна платна и се насочи към открития Атлантически океан, управляван от капитан Джаспър Ли. Трите галери под водачеството на Бускен-ел-Борак бавно запълзяха на изток, към родния Алжир, без да се отдалечават от брега, според обичая на корсарите.
Вятърът тъй благоприятствуваше на Оливър, че само десет дни след като заобиколи нос Сан Висенти, той зърна Лизард.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
НАПАДЕНИЕТО
В устието на реката Фал, малко встрани от Смитик, в самата сянка на височините, увенчани от прекрасната сграда на Аруинак, гордо се поклащаше на котва великолепен кораб, в направата на който бяха участвували най-надарените строители и за който не бяха щадени никакви средства. Той се готвеше за далечен път и от дълги дни вече се работеше по натоварването на припасите и бойното снаряжение, така че около малката ковачница и купчинката къщурки на рибарското селце се забелязваше необичайно оживление — нещо като залог за голямото движение, което щеше да се разрасне на това място в бъдните дни. Защото сър Джон Килигрю като че ли най-сетне беше в навечерието на своето възтържествува-не и скоро щеше да сложи основите на чудесното пристанище на своите мечти.
За всичко това голям дял се падаше на приятелството му с мастър Лайонел Тресилиън. Съпротивата, оказвана на намеренията му от сър Оливър и поддържана главно по негово внушение от Труроу и Хелстън, беше напълно спряна от Лайонел; нещо повече — Лайонел дотолквва се увлече в противоположното, че дори подкрепи сър Джон в изложенията му до парламента и кралицата. И така, както съпротивата, оказвана от сър Оливър на този лелеян кроеж, беше станала семе на раздора между Аруинак и Пенароу, тъй сега поддръжката на Лайонел се превърна в корен на непоклатимо приятелство, възникнало между него и сър Джон.
Наистина Лайонел нямаше проницателния ум на брат си, но в замяна на това беше лукав. Той разбираше, че макар да е възможно някой ден Хелстън, Труроу и имотът на Тресилиъновци да пострадат поради развитието на едно тъй изгодно разположено пристанище, все пак това надали щеше да стане през неговия живот; междувременно срещу това той трябваше да спечели поддръжката на сър Джон за брака си с Розамунд Годолфин и по този начин да присъедини имотите на Годолфиновци към своите. Тази сигурна непосредствена печалба си заслужаваше, според мастър Лайонел, възможните бъдещи загуби.
Не бива да се предполага обаче, че ухажването на Розамунд беше протекло гладко и лесно. Господарката на Годолфин Корт не проявяваше към Лайонел никаква благосклонност и главно за да избегне досадното му увъртане, беше помолила и получила разрешението на сър Джон Килигрю да придружи във Франция сестра му, която отиваше там със своя съпруг, назначен за английски посланик в Лувър. Настойническата власт на сър Джон беше влязла в сила със смъртта на брат й.
След заминаването й мастър Лайонел се омърлуши, но насърчен от уверенията на сър Джон, че ще спечели накрая, също напусна Корнуол и тръгна да види широкия свят. Известно време прекара в дворцовите среди в Лондон, ала, изглежда, не можа да отбележи голям успех и отиде във Франция да поднесе почитанията си на дамата на своите мечти.