Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Думите му я зашлевиха като плесница. Никол си пое дълбоко дъх. В очите й заблестяха сълзи.
— Аз не се опитвам да те откъсна от твоята безценна Елизабет! — изсъска тя. — И ти предлагам да се връщаш при нея, преди да е дошла да те търси и да те открие в такова интимно уединение с друга!
— Елизабет се прибра вкъщи.
— За да ти стопли леглото ли? — жлъчно подхвърли Никол.
Той се сепна, но се окопити веднага.
— Така, както ти се иска да го стоплиш ти?
Никол зяпна. Лицето й се изчерви, но се надяваше, че тъмнината скрива това.
— Това е последното място, където някога бих поискала да бъда.
— Нима? Нужно ли е да ти припомням последните ни срещи?
— Нужно ли е да ти припомням кой се държа отвратително по време на тези срещи? — извика тя.
— Предполагам, че е напълно в реда на нещата една дама да удря мъж с камшика си за езда, да не говорим да препуска на шир и длъж, облечена като момче.
Никол изопна решително снага.
— Тръгвам си. Не съм длъжна да стоя тук и да слушам оскърбленията ти.
Когато се помъчи да мине покрай него обаче, той я сграбчи за лакътя и я завъртя към себе си. Тя не направи и опит да се отскубне, защото знаеше, че е безсмислено. Лицето му беше толкова близо до нейното, че й бе невъзможно да поеме дори нищожна глътка въздух.
— Напусни Лондон.
— Ти не можеш да ми заповядваш да напусна града!
— Усилията ти са напразни, Никол. Няма да успееш.
Никол издърпа рязко ръката си.
— Не се опитвам да те разделя с Елизабет! Нямам склонност към прелюбодейства, за разлика от долните негодници като теб!
— Нима? — Той я улови за брадичката и преди тя да разбере какво става, устните му бяха на милиметри от нейните. — Наистина ли?
— Не прави това! Какво се опитваш да постигнеш?
Двамата се взряха един в друг. Той бе стиснал здраво челюст.
Пръстите му, впити в лицето й, й причиняваха болка. Никол чакаше да я целуне, искаше тази целувка, боеше се от нея, от него. Внезапно обаче херцогът я пусна.
— Въпросът е какво се опитваш да постигнеш ти? — каза той. Очите му святкаха. — Ако ти не напуснеш Лондон, Никол, ще го напусна аз!
— Добре — извика тя. — Добре! Върви си тогава! Защото аз не съм твоята безценна Елизабет, та да ми даваш нареждания!
Той се взря в нея. Беше толкова разярен, че цялото му тяло трепереше. За миг Никол бе сигурна, че ще я удари… или ще я сграбчи в прегръдките си. Но този миг отлетя и преди тя да се опомни, херцогът вече й беше обърнал гръб и крачеше през двора. След секунди вратата на къщата се затвори с трясък зад него.
Никол се свлече на твърдата каменна пейка в ъгъла на двора, треперейки неудържимо. Не виждаше звездите над главата си, не виждаше нищо друго, освен него. Сетне тя хвана лицето си в ръце, които продължаваха да треперят. Какво ставаше с нея? Защо, о, защо изобщо трябваше да среща херцог Клейбъроу?
9
Неспособна да се пребори с обхваналото я униние, Никол се вкопчи в перваза на прозореца и се загледа навън, към яркото октомврийско слънце. Чу зад гърба си стъпки, но не помръдна, защото позна, че са на сестра й.
— Никол, отивам на разходка в Хайд Парк с приятели. Чарли Радклиф има нов автомобил. Остава едно свободно място. Защо не дойдеш с нас?
Никол не се обърна. Не искаше Реджина да види лицето й и да я измъчи с въпроси. Макар да изглеждаше невинна като ангел, сестра й бе много умна и познаваше Никол по-добре от всички, достатъчно добре, за да отгатне, че нещо не е наред.
— Не, благодаря. Днес следобед ще ходя на езда — каза Никол, въпреки че нямаше такива намерения.
Реджина се поколеба, после заяви, че ще се видят по-късно, и излезе. Никол въздъхна, обърна гръб на прозореца и се защура безцелно из светлозеления утринен салон. Останеше ли сама, неизменно я връхлиташе споменът за херцога, за неговите думи, за срещата им. Беше като обсебена от дявола и ненавиждаше това усещане. Ненавиждаше него.
В салона влезе Олдрик.
— Милейди, виконтеса Сърл е тук.
— Не си прави труда да съобщаваш за мен, Олдрик — обади се Марта, като пристъпи прага. Още щом видя приятелката си, тя веднага се обърна отново към иконома. — Донеси ни малко чай, ако обичаш.
Когато той излезе, Марта побърза да седне до Никол.
— Никога не съм те виждала такава, Никол, но подозирах, че днес ще те намеря отчаяна. Трябва да го изхвърлиш от ума си. Трябва!
— Не мога. Повярвай ми, ако можех, щях да го направя, но не мога.
— В Лондон има и други мъже, много други мъже. Моля те, позволи ми да те запозная с някои от тях.