Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Международната телефонна и телеграфна компания на Джак Крейн — връзката между хижата и микровълновата антена в планината — и „Ю Ес Уест“ не бяха засегнати ни най-малко, така че той остана да наблюдава мрежата. Седя до три часа сутринта. Понякога, когато не можеше да заспи, той ставаше посред нощ, хвърляше някое дърво в печката и включваше компютъра за малко.
Реакцията на хората по повод случилото се не можеше да се определи еднозначно.
Бюлетините най-често бяха откривани, за да задоволяват нуждите на тясно специализирана част от обществото. Те предлагаха безплатен достъп за един от членовете на определена дискусионна група, наричан „сисоп“18. Стари автомобили, гувернантки, почитатели на Шекспир, еротични филми, юридически проблеми — всичко това можеше да бъде обект на бюлетините. Много хора ползваха тези услуги, някои доста активно, други се спотайваха в киберпространството и само следяха съобщенията.
Тази сутрин основната тема във всички бюлетини беше спонтанното прекъсване на голям брой телефонни и компютърни системи от неизвестен извършител. Прекъсването беше толкова всеобхватно, че дори и Крейн се впечатли от перфектната организация. Той също предполагаше, че интервенцията е била планирана от доста време, програмата е чакала скрита в избраните системи и се е задействала едва тази сутрин.
Половината от съобщенията в бюлетините бяха в подкрепа на случилото се. В тях се казваше, че е крайно време някой да покаже на правителството и големите монополисти, че не са толкова неуязвими, колкото си мислят. Крейн също поддържаше това мнение. В крайна сметка той беше пострадал именно от смешните правила и закони, които Вашингтон налагаше в киберпространството. Политиците и бюрократите нищо не разбираха от компютри и нямаха право да се намесват.
А на останалата половина от хората просто им беше дошло до гуша от всичко. Не че подкрепяха правителството или фирмите. За тях това беше въпрос на солидарност. Мрежата съществуваше, за да направи живота им по-добър, отколкото е бил вчера. Така че всеки, който я използва с намерението да навреди на компютрите и комуникационните системи, вреди и на останалите.
Едно от съобщенията беше от Непал, подписано от човека, който познаваха като Хеър — сигурно бивш хипар:
Този задник ще изпорти цялата работа!
Ако искате повече контрол и цензура в мрежата, това е начинът да си го получите.
Крейн беше изненадан от тази реакция. Той по-скоро подкрепяше противоположното становище. Преди време, когато беше известен като Ренегата, голяма част от действията му бяха насочени именно срещу правителството. Той искаше да унизи така наречените власти, да им покаже колко са невежи и неспособни да контролират мисълта. Виртуалната реалност беше чертата, зад която човек можеше да прояви истински индивидуализъм. Но когато въпросните благодетели усетеха, че някой се забавлява или се опитва да научи нещо, или просто помага на себе си и на останалите, веднага налагаха проклетите си изкуствени ограничения. ФБР и тайните служби направиха много глупави грешки, предявявайки обвинения, които не можеха да докажат в съда.
Според Крейн така нареченият суперчип беше поредното доказателство за некадърността на правителството. През 1994 година вицепрезидентът Ал Гор и директорът на ФБР Луис Фрийч се опитаха да прокарат в Конгреса законопроекта за дигиталната телефония и използването на суперчипа. Когато електронният чип се вкараше в телефоните, факсовете и компютърните модеми, той можеше да декодира гласови и текстови данни с помощта на специален алгоритъм, разработен от Агенцията за национална сигурност и наречен „скипджак“. И в това по принцип нямаше нищо лошо, само дето така се отваряше вратичката на капана. Правителството под предлог, че търси държавни престъпници или е застрашена националната сигурност, щеше да получава подробна информация за абонатите. Разузнавателните служби лесно можеха да си издействат разрешително и да получат и двете половини на шифъра, които щяха да се съхраняват във финансовото министерство и Министерството на търговията.
Агенцията за национална сигурност и ФБР се кълняха, че единственото, което ги интересува, е безопасността на държавата. Ураганите от протести не спряха чак до момента, когато някакъв инженер от лабораториите на „Бел“ доказа, че алгоритъмът може да бъде разрушен. Скандалът постепенно отшумя. Агенцията за национална сигурност продължи да търси съвършения алгоритъм. И въпреки всичко експортните стоки задължително бяха с внедрен суперчип. Като че ли някой щеше да ги купува. Правителствените агенции също използваха такива уреди. Бяха паднали в собствения си капан.
18
Системен оператор. — Б.пр.