Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
Бяха в капан. Асансьорът и стълбището бяха блокирани.
— Дали да не се предадем?
— Тези момчета носят автоматични пушки и първо стрелят, после питат.
— Там — посочи Фин. — Покривът. — Имаше подвижна стълба към капандура на тавана под стълбището. Под тях тропотът на ботуши наближи.
Хилтс скочи, хвана долната пречка на стълбата и силно я дръпна. Тя се спусна със скърцане и ги заля с люспи от блажна боя. Хилтс първи се изкачи и заудря с юмрук по капандурата. Тя се отвори и той се измъкна през нея, после подаде ръка на Фин.
Миг по-късно тя стоеше на покрива, а Хилтс измъкна стълбата и затръшна капандурата. Летният въздух беше горещ и тежък, небето тъмно и безлунно. Беше черно като в рог, с изключение на осветлението от улицата.
— Бързо ще се сетят къде сме, когато заварят стаите празни.
— А сега накъде? — попита Фин.
— Където и да е, само не тук.
Милано, подобно на много други европейски градове, е започнал съществуването си зад крепостни стени, между които пространството винаги е било кът. Морави, задни дворове, алеи за коли и гаражи просто не е имало. Рим е първият град с жилищни сгради през първи век, а Милано не след дълго го последвал. През Ренесанса градът вече живеел натясно, но старите навици умират трудно. Дори извън стените на Стария град хората били гъсто населени, новите сгради се залепвали за старите, така че цели улици и квартали се сливали в една стена от долепени постройки с общо лице към улицата и общи задни дворове или въздушни пасажи, понякога свързани, друг път не.
Хотел „Караваджо“ се намираше на ъгъла на подобна редица от сгради в квартал „Брера“, някога известен като миланския Монмартър, но отдавна напуснат от художниците авангардисти, дизайнерите и музикантите, на които дължеше славата си. Сградите около „Караваджо“ граничеха на север с виа „Марангони“, виа „Локатели“ на юг и виа „Витор Писани“ откъм гърба.
Сърцевината на тази разнородна редица от сгради се състоеше предимно от въздушни пасажи, без достъп до тях, освен един ресторант в офис сградата на виа „Витор Писани“, който използваше някогашната конюшня за площ за хранене на открито през летните месеци, и „Караваджо“ с обновеното си наскоро кафене и частна градина в задния двор. Почти без изключение сградите образуваха единичен квадрат от зидария, с обща стена по протежение на улицата, а разстоянията между тях бяха запълнени с тухли или камъни, които разделяха един покрив от друг.
Фин и Хилтс тръгнаха надясно по плоския покрив, покрит с насмолена хартия. В края на хотела се прехвърлиха през преградата и стъпиха на покрива на съседната сграда. Върху нея имаше асансьорна кабинка и няколко отдушника, но единствената капандура беше здраво залостена отвътре.
— Още минута и се превръщаме лесни мишени — отбеляза Хилтс. — Трябва да намерим начин да слезем. — Хвана Фин за ръката и се затичаха по втория покрив, прескочиха подпорната стена към третия и претичаха през него.
Хилтс се насочи към една вътрешна шахта, но без успех. Тук беше Европа, където противопожарните изходи бяха изключение, а не правило.
Шахтата представляваше черна дупка, пронизвана от снопове светлина от прозорците, гледащи към нея. Фин съгледа застланата с боклуци настилка отдолу. Дори да имаше начин да слязат долу, изход не се виждаше. Те се обърнаха и се втурнаха към следващата сграда. Тя бе по-ниска с цял етаж от сградата, върху която се намираха.
— Ще трябва да скочим — рече Хилтс.
Фин само кимна.
Без да спира, тя приклекна на ръба и се прехвърли от два метра височина на покрива на съседната сграда. Хилтс я последва и те бързо стигнаха до следващата ниска стена, разделяща сградите. Там спряха като заковани. Между тях имаше един метър разстояние. Фин погледна надолу. По някаква причина разстоянието между двете сгради беше оставено празно и тя се досети защо. Едно време отпадните води са текли свободно от задната част на сградата по улицата, като са се сливали с така наречените канали за дъждовна вода. Нуждата от отворен улей отпаднала и следващите собственици на сградата използвали пространството, за да прокарват през него всички жици и тръби надолу по стените, някои съвременни, като дебелите електрически кабели и тесните телефонни и телевизионни жици, други стари и износени като оловните стрехи, улуците и старомодните водосточни тръби.
— Ще успеем. — Хилтс прецени с поглед разстоянието.
— Защо да не слезем? — предложи Фин. — Всеки миг ще ни забележат.