Изпепелена

Той се обърна към нея през рамо точно когато излизаше през вратата и тя си помисли, че никога не е виждала очите му толкова тъжни.

- За теб винаги, момиче - каза той и излезе.

Вратата се затвори и Ленобия изстреля:

Сега обясни за гарвана-демон.

- Да, и аз си мислех, че всички са си заминали.

- Вие двете може да останете. Другата сестра отиде за доставките от болница „Св. Джон“, така че може би ще са ми необходими още няколко ръце. Може да си говорите, до-като ми помагате - каза Сапфир и връчи на Ленобия още едно пликче с кръв. Отвори й го. Крамиша, иди да си измиеш ръцете и започни да ми подаваш тези тампони със спирт.

Крамиша я изгледа и вдигна вежди, но отиде до мивката. Ленобия разкъса пликчето и го подаде на Стиви Рей, която го изпи максимално бавно, печелейки време.

Сапфир разкъса рязко каквото беше останало от дрехите й и звукът проехтя в празната стая.

Стиви Рей се почувства неудобно от мисълта, че всички гледат полуголото й тяло. Искаше й се да си бе сложила някой по-хубав сутиен и се размърда нервно:

- Мамка му, много си харесвах тези каубойски дънки. Не ми се мисли как ще трябва да ходя пак до магазина на трийсет и първа, за да си купувам нови. Задръстванията в тази част на града са ужасни.

- Може би трябва да разшириш малко модния си вкус. Магазинът на „Чери Стрийт“ е по-близо и има много по-хубави модели, които не са от деветдесетте - каза Крамиша.

Три чифта очи я стрелнаха моментално.

Какво? - сви рамене тя. - Всеки знае, че Стиви Рей се нуждае от малко подобрения.

- Благодаря ти, Крамиша. Сега се чувствам много по-добре, въпреки че току-що едва не умрях и т.н.

Стиви Рей завъртя очи, а Крамиша й се усмихна.

Но истината е, че определено се почувства по-добре. Някак си нормална. Изведнъж осъзна, че съвсем реално се чувстваше по-добре. Кръвта, която изпи, я стопли и вече не беше толкова слаба, както преди няколко минути. Всъщност беше някак замаяна, сякаш кръвта й става супер силна и се бунтува в тялото й. Това е кръвта на Репхайм. Тази част от нея, която се смеси с моята, реагира на човешката кръв и ми дава сила.

- Стиви Рей, изглеждаш ми вече напълно в съзнание -каза Ленобия.

Тя откъсна мислите си от вътрешния си свят и срещна погледа на повелителката на конете:

-Да, вече съм доста по-добре и ми трябва телефон. Крамиша, нали ми обеща твоя...

Сега ще почистя тези рани и ти гарантирам, че няма да си в състояние да говориш през това време каза Сапфир самодоволно.

- Не, почакайте първо да се обадя на Афродита и после ме измъчвайте. Крамиша, домъкни си огромната чанта и ми дай тук скапания телефон.

-Това не може да чака. Раните ти са сериозни. Имаш разкъсвания от глезените до кръста. Трябва да ги почистя. Много от тях се нуждаят от зашиване. Трябва да пиеш още кръв. Всъщност ще е по-добре да доведем някой от хората доброволци, за да пиеш директно от него. Така ще се ускори процесът по оздравяването ти.

- Човек? Доброволец? Има такова нещо в Дома на нощта? - възкликна Стиви Рей.