Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Не, и докато не спреш да се биеш!
— Ще те дам под съд! — изграчи Клайд.
— Индианците имат имунитет — излъга Ривас.
— Единственият добър индианец е мъртвият индианец.
— Да, гледал съм всички каубойски филми. А сега, успокой се и престани да буйстваш!
— Първо, накарай я да обещай, че ще спре! Ще ми избоде очите! Мръсна кучка!
— Обещай, че няма да го удряш, Бърнис! — каза Уилсън на възрастната жена.
— Нищо няма да обещая! — сопна се тя, като продължаваше да рита. — Нека да се бие като мъж!
Нямаше смисъл да им казват, че ще отидат в затвора. Възрастните хора знаеха много добре, че ченгетата няма да рискуват да ги обругаят в пресата, ако задържат двама окаяни старци. Макар че всяко ченге в града с радост би ги пъхнало в дранголника. Всички бяха оплюти и охулени от Клайд и Бърнис Съгс.
— Добре, тогава ще отидем в участъка и ще седиш в предварителния арест, докато обещаеш да се държиш добре — каза Мейнард, отправяйки се към вратата, стиснал Клайд под мишница.
— Чакай малко, гадно копеле! — изграчи старецът. — Пусни ме! Няма да се бия повече!
Ривас го пусна с нежелание. Клайд закуцука прегърбен към люлеещия се стол, където халоса котарака, който изсъска, но му отстъпи мястото си. Клайд седна, като опипваше гръкляна си и се опитваше да поеме достатъчно въздух, за да изнесе една от дългите си речи за манталитета на ченгетата, особено на едрите индианци и мършавите бледолики, които вероятно бяха по-тъпи от едрите индианци.
Уилсън направи грешката да пусне Бърнис, само защото тя престана да се съпротивлява. Старицата измърмори няколко ругатни. Имаше такъв вид, сякаш се готвеше да се предаде, но докато ченгетата декламираха стандартните си предупреждения, че повече няма да търпят това възмутително поведение, грабна нещо от бюфета.
Бърнис замахна, точно когато Клайд се приготви да изнесе монолога си за манталитета на полицаите. Летящият предмет го прасна по черепа и рикошира в дебелия корем на Мейнард Ривас. И тогава започна истинската схватка. Бърнис скочи върху Клайд и вкопчи пръсти в гръкляна му. Не искаше да го пусне, дори когато едрият индианец и Уилсън хванаха костеливите й пръсти, мъчейки се да ги откопчат.
Бърнис стискаше Клайд за гърлото и единственият й останал кучешки зъб проблясваше зловещо:
— Хайде сега аз и ти да танцуваме, дърт негоднико!
Бърнис страдаше от артрит и не беше така силна като преди. Затова Уилсън успя да измъкне врата на Клайд от ноктите й, докато четиримата се боричкаха на пода.
— Пусни го! — крещеше Мейнард. — Той не може да диша!
— Ще го натъпча с кучешки лайна! — викаше тя.
Ривас я блъсна така, че Бърнис се претърколи назад, удари главата си в масичката за кафе и временно излезе от строя. Двадесет минути по-късно двете ченгета, с прашни и разпрани униформи, седяха в участъка заедно с Клайд, Бърнис и оръжието.
— Не мога да арестувам тези хора! — шепнеше Пако Педроса, след като старците бяха вкарани да охлаждат страстите си в предварителния арест. — Те са почти осемдесетгодишни!
— Това е побой — възрази Уилсън. — Наказуемо престъпление. Писна ми от тези дъртаци, шефе.
— Хавайската китара не е точно смъртоносно оръжие — рече Пако.
— Не е, но да му изтръгне гръкляна е доста утежняващо вината обстоятелство, ако питаш мен.
— Искаш да затвориш Бърнис и да пуснеш Клайд да си отиде вкъщи, така ли? Така ти се струва по-приемливо?
— Приемливо като херпес на кура ми — изтърси Уилсън с убедеността на човек, който е имал такова нещо. — Но поне единият трябва да си получи заслуженото.
— Ако и двамата се извинят, ще бъдеш ли доволен? И ако обещаят никога повече да не правят така. Господи, представяш ли си каква помия ще излезе във вестниците, ако ги хвърлим в пандиза?
— Добре де — склони накрая Уилсън. — Само не ни карай да ги возим до дома им. Би било унизително!
— Разходката пеша ще им се отрази добре — съгласи се Пако. — Пуснете единия пет минути преди другия. Какво ще кажеш, Мейнард?
— Добре — отговори индианецът. — Кой ще вземе оръжието?
— Я да видим — рече Пако. — Странна хавайска китара. Една, две, три… Има осем струни. Обикновено са четириструнни. За пръв път виждам хавайска китара с осем струни. Бих искал да мога да свиря.
— Тук е Чуждестранния легион за некадърни ченгета, но Пако Педроса със сигурност не е великодушен! — обади се от килията Клайд Съгс.