Сънища за богове и чудовища

Възможно ли е... дали това не е негово дело?

Тя също се изправи. Трудно й беше да се движи. Отчаянието може и да беше отминало, но остави някаква тежест след себе си, плътна и мрачна. Забеляза, че коленете на Вълка са разкървавени от удара при падането; Утем лежеше мъртъв, а локвата кръв около тялото му ставаше все по-голяма. Тиаго успя да стане точно когато кръвта стигна до него и сега се събираше около вълчите му лапи, цапаше бялата им козина и пълзеше нататък, право към първите редици от ангели. Утем беше огромен и още много кръв имаше да изтече, а, застанал насред нея, Вълка представляваше драматична гледка - целият в бяло, само тук-там по тялото му, по коленете и челото, разцъфваше неговата собствена кръв. И по дланите.

Дланите му бяха окървавени и той ги държеше долепени една в друга. Имаше вид, сякаш се моли, но за всички беше ясно какво цели. Вместо да нападне, криеше хамсите си, ослепяваше татуираните очи. Контролираше своята мощ както и самия себе си. Един от воините му лежеше мъртъв на земята, а зловещият Бял вълк още не си беше отмъстил? В този жест се съдържаше огромна сила, но Кару все още нищо не разбираше. Как е успял да удържи триста извънбрачни точно в мига, когато се готвеха да атакуват?

Тиаго заговори.

- Дадох обет върху пепелищата на Лораменди, че аз и всички с мен ще дойдем при вас за съюз, не за кръв. Започнахме зле, но не това беше планът ми. Ще открия кой от нашите е нарушил изричната ми заповед. Този войник, който и да е той, престъпи моята дума. - Ниският му глас излизаше някъде от дъното на гърлото, пропит с възмущение. По гърба на Кару полазиха тръпки.

Тиаго се извърна и измери струпаните зад гърба му химери с присвити очи.

- Този войник - продължи той, надничайки в сърцето на своята армия - днес се домогваше до смъртта на всички тук и ще бъде наказан.

Заканата беше сурова; всички знаеха какво означава тя. Погледът му се местеше бавно и пронизваше всеки, на когото се спре, като на няколко пъти се върна на едни и същи воини, а те отстъпиха пред неговата тежест.

После той отново се обърна към извънбрачните.

- Има различни причини да рискуваме нашия живот, но едни за други вече не сме такава причина. Лошото начало все пак може да бъде начало. - Говореше разпалено, със страст. После потърси с очи Акива; Кару усети, че той очаква ангела да му се притече на помощ и да слепи отново парченцата на крехкото примирие помежду им. Тя също го очакваше, уверена в това -нали Акива ги доведе тук; сега трябваше да открие подходящите думи, за да поправи стореното -но мълчанието се проточи в напрегната тишина.

Нещо не беше наред. Даже Лираз наблюдаваше Акива в очакване с присвити очи. Кару почувства как я пронизва тревога. Той изглеждаше несигурен, даже болен, а широките му рамене се бяха превили от някакво непоносимо усилие. Какво ставаше с него? И преди го беше виждала така; тогава причината беше в нея, но това сега едва ли беше последица от хамсите; възможно ли е наистина да е това? И защо е засегнат по силно от останалите?