Сънища за богове и чудовища

Лазурен проблясък. Очите на Акива срещнаха погледа на Кару и той беше невъзможен за издържане.

Това беше предизвестената смърт на една надежда.

И за трети път в своя живот Акива почувства как вътре в него изкристализират огън и бистра мисъл - само миг, а после светът се промени. Сякаш някой дръпна пред него завеса и всичко се разкри: неизменно и с ясно очертани граници, бляскаво и замръзнало в покой. Това беше сиритхар и само след миг Акива вече беше възстановил вътрешното си равновесие.

Нали беше казал на своите братя и сестри, че настоящето е само секунда, която разделя миналото от бъдещето? В този миг на покой и кристална яснота - връхлитащата ярост внезапно забави ход като в сън - вече нямаше разлика. Настоящето и бъдещето бяха едно. Намеренията на всеки воин пред него бяха окъпани в светлина и Акива видя всичко още преди да се е случило. В заревото на тази светлина мечовете бяха оголени.

Дланите - отсечени, струпани на купчини, хамсите и работите - смесени, ръцете на серафими и химери - пръснати.

Предречено от светлината, това начало угасна, също като предишното и беше заместено от ново: Яил ще се върне в Ерец и няма да завари нито един бунтовник - нито от химерите, нито от копелетата на брат си, - който да му се опълчи; ще види само тяхната превърната на червен лед кръв по пода на пещерата, защото са били така любезни да се избият едни други в негова чест. Всички пътища пред него ще бъдат открити и Ерец ще бъде погълнат от страдание. Акива видя този огромен, кънтящ земетръсен позор и видя също... в настъпващия хаос... в предстоящите няколко секунди как Кару вади от ножниците нейните остриета с форма на полумесец.