Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
Най-накрая, с видимо усилие, той проговори.
- Да. Начало. - Но когато продължи да говори, гласът му кънтеше на кухо в сравнение с плътния тембър и въздействащите думи на Вълка. - Много лошо начало. Разкайвам се за тази смърт и... дълбоко съжалявам за готовността, с която я причинихме. Надявам се стореното да може да се поправи.
- Възможно е и ще бъде направено - отвърна Вълка. - Кару? Моля те.
Викаха я. Кару усети как се превръща в център на внимание; страхът се застрелка напосоки из вените й, но тя призова волята си и тръгна напред. Погледите на всички се събраха върху нея, докато си проправяше път към тялото на Утем през редиците на войнството. Накрая се изправи насред локвата кръв. Едно кимване на Тиаго и тя коленичи, откачи от гърба си пособията за събиране на души, после се приготви, разклащайки кадилницата. Въртенето на оста задейства кремъчен ударник, подобен на механизма при старите пищови; той запали тамяна в кадилницата със звук като от щракане на метални пръсти. Миг по-късно наоколо се разнесе острият мирис на сяра.
Тя почувства как душата на Утем откликва. Усещането беше като за сигнални огньове в сиво небе, като за порене на вълни. Образите просветваха и угасваха, докато душата му се вмъкваше в укритието на кадилницата, където беше вече в безопасност. Полуоборот, за да я заключи, леко помахване да изгаси фитила на тамяна и тя вече беше на крака, внимавайки да държи дланите си обърнати към тялото, за да не уцели магията им някой от ангелите.
Всички очи бяха вперени в нея. Тя бегло погледна Тиаго. Двамата не бяха говорили за това, но усети, че ще е редно да го каже.
- Никога не съм възкресявала серафим, но след като вече ще воюваме заедно, ще го направя. Стига да го искате, защото може и да откажете. Обмислете го добре, вие решавате. Това е моето предложение, моето обещание. И още нещо. - Погледна последователно в очите всеки от ангелите в предната редица. - Може и да не ми личи - продължи, - но аз съм кирии и това тук е моят дом. Затова ви моля да се отдръпнете и да ни направите път да влезем.
И те го направиха. Не че веднага се втурнаха да се подчинят, но постепенно се разстъпиха настрани, образувайки коридор пред нея. Тя се озърна назад и забеляза Исса сред множеството. Зузана и Мик, ококорили очи. Присъствието на Акива беше като някакво лумване в периферното й зрение, зовеше я, но тя не го погледна. А пристъпи напред. Войнството тръгна подир нея и извънбрачните го оставиха да мине. С оцапани в кръв крака Кару и Тиаго поведоха армията си навътре.
*
- Как успя да го направи? - произнесе само с дъх Лираз.
Въпросът разтресе Акива и най-накрая го извади от ступора, последвал сиритхар.
- Кой какво е направил?
- Вълка. - Тя изглеждаше смаяна. - Вече бях сигурна, че с нас е свършено. Усещах го. И тогава... - Тя тръсна глава, сякаш да избистри мислите си. - Как успя да ги спре?
Акива се втренчи в нея. Тя мислеше, че Тиаго ги е спрял!
Изсмя се сурово. Какво друго му оставаше? Знаеше, че искрата в него е угаснала - този път без финална експлозия, - отнасяйки със себе си и кръвожадния порив на воините от двете армии. Той го беше направил. Той предотврати клането, а... никой дори не подозираше, даже Лираз, какво остава за Кару.
Докато той се е реел в своята магическа забрава, едва способен да върже и едно смислено изречение, Вълка се е възползвал от случая и привидно е овладял положението, успявайки да спечели дори благоговението на Лираз. Кой знае пък Кару какво изпитва към него в този момент! Акива я проследи с поглед, докато се изгуби из скалните коридори, повела армията си, рамо до рамо с Белия вълк - поразителна двойка бяха двамата, - а на него не му оставаше нищо друго, освен да се изсмее. Този смях се посипа като счупено стъкло в гърдите му. Съвършено, помисли си той. Съвършеният шамар от... какво? От съдбата, от звездните богове? От слепия случай?
- Какво? - обади се Лираз. - Защо се смееш?
- Защото животът е същинско копеле - беше единственото, което успя да каже.
- Е, в такъв случай ние с него си пасваме напълно - гласеше глухият отговор на сестра му.
19. Ловът
Освобождаването на магията се почувства в цял Ерец. Този път не се надигна Вятър, който да го предизвести, нито звук или вълнение, ето защо почти всеки, който го усети - а всички го усетиха, - си помисли, че това е само и единствено неговото собствено отчаяние. Вълната на това първично чувство беше толкова могъща, че за момент погълна всички останали емоции и ги замести, завладявайки всяко мислещо създание - всяко чувстващо създание - с усещането, че това е краят.