Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
Защо хората не се отказали от земеделието, когато планът им се провалил? Отчасти защото били необходими десетки години, за да се натрупат малките промени и да трансформират обществото, а тогава вече никой не си спомнял, че предците им някога са живеели по различен начин. И отчасти — защото увеличаването на населението вече било изгорило мостовете към миналото. Ако след въвеждането на оранта населението в едно селище нараснало от 100 на 110 души, кои десет от тях биха се оставили на гладната смърт в името на това останалите да могат да заживеят както в доброто старо време? Нямало връщане назад. Капанът бил щракнал.
Стремежът към по-лесен живот донесъл множество трудности, при това не за последен път. Същото се случва и днес. Колко млади висшисти започват изтощителна работа в мощни компании, убедени, че ще работят много и ще спечелят пари, така че на 35-годишна възраст ще могат да си позволят да се върнат към истинските си интереси? Но когато достигнат тази възраст, те вече изплащат огромни ипотеки, имат деца, които трябва да получат образование, къщи в предградията, които изискват наличието на поне две коли, и усещането, че животът не си струва без наистина качествено вино и скъпи екскурзии в чужбина. Какво се очаква от тях — да се върнат към изравяне на грудки? Не, те удвояват усилията си и продължават да се трепят от работа.
Един от железните закони на историята е тенденцията луксът става необходимост и да умножава задълженията. Ако веднъж свикнем с него той започва да се възприема като нещо разбиращо се от само себе си. Започваме да разчитаме на него и стигаме до момент, в който не можем да живеем по друг начин. Нека вземем познат пример от собствената ни епоха. През последните десетилетия ние сме изобретили безброй съоръжения, спестяващи време, които би трябвало да правят живота ни по-спокоен — перални, прахосмукачки, миялни машини, телефони, мобилни устройства, компютри, електронна поща. Преди време написването на едно писмо, адресирането, залепването на марка и отнасянето му до пощата изисквало много време. Били нужни дни или седмици, понякога и месеци, за да се получи отговорът. Днес мога да надраскам електронно писмо, да го изпратя до другата страна на планетата и (ако получателят е онлайн) ще видя отговора след минута. Спестил съм си много главоболия и време, но по-спокоен ли е животът ми?
За съжаление, не. Някога, в епохата на обикновената поща, хората пишели писма само когато имали нещо много важно за съобщаване. Вместо да напишат първото изречение, което им хрумва, те внимателно премисляли какво искат да кажат и как да го формулират и очаквали обмислен по същия начин отговор. Повечето хора пишели и получавали не повече от няколко писма на месец и рядко се чувствали принудени да отговорят веднага. Днес аз получавам десетки писма всеки ден и всички очакват бърз отговор. Мислели сме, че спестяваме време, вместо това живеем десет пъти по-забързано и дните ни са все по-напрегнати и хаотични.
От време на време някой твърдоглав лудит ( термина произлиза от членовете на групата английски работници, ръководена от Нед Луд, които през периода 1811-13 г. се противопоставят на въвеждането на машини в текстилното производство в Нотингам, Англия, защото се страхуват, че ще загубят работните си места – бел. http://4eti.me ) отказва да използва електронна поща, точно както преди хиляди години някои общности отказват да се захванат със земеделие и така се спасяват от клопката на охолството. Но земеделската революция няма нужда от включването на всяка човешка група. Достатъчна е само една. Когато тя се установи и започне да обработва земята, независимо дали се намира в Средния изток или в Централна Америка, земеделието вече не може да бъде спряно. Тъй като то създава условия за бърз демографски растеж, земеделците обикновено надделяват над събирачите дори и само по брой. Последните могат или да избягат, изоставяйки местностите, в които ловуват, и които ще се превърнат в пасбища и ниви, или да се присъединят към земеделския труд. Независимо кое изберат, старият начин на живот е обречен.