Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Колко жизнерадостно — изръмжа Джордж. — Сержант Лукас тук ли е?
— Ако побързате, маже да го хванете, сър. Канеше се да отиде до стола да си вземе сандвич. За първи път от снощи си позволи малка почивка, сър.
— Червената камбанка е по-високо от зелената — отбеляза Джордж на излизане.
Полицаят изгледа мрачно затворената врата. Джордж откри Боб Лукас да дъвче сандвич с бекон и да се взира мрачно в сутрешния вестник.
— Видяхте ли това, сър? — каза той вместо поздрав и плъзна „Дейли Нюз“ по масата към него. Джордж взе вестника и се зачете.
„Дейли Нюз“, петък, 13 декември 1963 г., стр. 5
От репортер на „Дейли Нюз“
„Вчера полицията не изключи наличието на връзка между изчезването на тринадесетгодишната ученичка Алисън Картър и две подобни изчезвания на деца в околността през последните шест месеца. Съществуват поразителни прилики между трите случая, и имаше неофициални изявления на следователите, че би могло да се обмисли обединяване на усилията по изясняването им. Последна изчезна Алисън Картър от отдалеченото дербишърско село Скардейл. В сряда след училище тя извела колито си Шеп на разходка. Момичето така и не се върнало и майка му, госпожа Рут Хокин, уведомила полицията в Бъкстън. Търсенето с помощта на полицейски кучета не изясни съдбата на момичето, но кучето бе открито невредимо в една от горичките близо до селото. Тайнственото изчезване на Алисън дойде само три седмици след изчезването на дванадесетгодишния Джон Килбрайд от Аштънъндър Лайн. За последен път Джон бил видян на градския пазарен площад около пет часа следобед. Оттогава насам в ланкашърската полиция не е постъпил никакъв сигурен сигнал за местонахождението на момчето.
Шестнадесетгодишната Полин Рийд отивала на танци, когато за последен път излязла от дома на родителите си на Уайлз Стрийт в Гортън, Манчестър, през юли. Тя така и не отишла на танци, и също като в случаите с Алисън и Джон, полицията до ден-днешен няма представа какво се е случило с нея. Старши служител на дербишърската полиция заяви: «На този етап не можем нито да приемем, нито да изключим нещо със сигурност. Не можем да открием причината за изчезването на Алисън. Тя не е имала проблеми нито в училище, нито у дома. Ако не открием Алисън до края на деня, ще продължим да я търсим още по-усилено. Не знаем какво се е случило с нея и сме много обезпокоени, не на последно място и заради извънредно студеното време.» Служител от криминалния отдел на манчестърската полиция каза за «Дейли Нюз»: «Разбира се, ние се надяваме Алисън да бъде открита скоро. Но ако търсенето се проточи, с радост бихме споделили досегашните резултати от нашите усилия с колегите от Дербишър».“
— Гадни журналисти — възмути се Джордж. — Извъртат всяка дума. Нали казах, че разликите са повече от приликите — това защо не са го поместили? Спокойно можех изобщо да не се хабя. Този Дон Смарт тъй или иначе ще пише това, което иска да напише, независимо от това каква е истината.
— Винаги е така с тези репортери от Флийт Стрийт — каза Лукас кисело. — На местните момчета им се налага да се придържат към истината, защото и следващия път пак ще дойдат при нас за репортаж, но тая лондонска сбирщина пет пари не дава дали ще подразни полицията в Бъкстън или не. — Той въздъхна. — Мен ли търсехте, сър?
— Исках само да предадеш нещо на дневната смяна. Струва ми се, че е крайно време да проучим кои са познатите лица с досиета за сексуални престъпления в околността и да ги разпитаме.
— В цялата област ли, сър? — попита уморено Лукас.
Джордж си помисли, че понякога напълно разбира защо някои полицаи така и не излизат от нивото на униформен служител през цялата си кариера.
— Мисля първо да се съсредоточим върху региона непосредствено около Скардейл. Може би в радиус от пет мили, като поразширим малко кръга на север, за да обхванем и Бъкстън.
— Някои туристи изминават много мили, за да стигнат до тук — каза Лукас. — Няма гаранции, че нашият човек не е от Манчестър Шефийлд или Стоук.
— Съгласен съм, сержант, но все отнякъде трябва да се започне. — Джордж бутна стола си назад и стана. — Тръгвам за Скардейл. Предполагам, че ще прекарам там целия ден.
— Сигурно сте разбрал за ленд роувъра? — Тонът на Лукас беше безразличен, но лицето му излъчваше самодоволство.