Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
В кухнята се възцари продължително мълчание. Чуваше се как Тери смуче лулата си. Накрая се обади старият Робърт Ломас.
— Може пък да направим и двете.
Работата продължаваше и в отсъствието на Джордж. Спасителните групи бяха приключили с търсенето за деня, но в свързочния пункт униформените служители съставяха плановете за следващия ден. Вече бяха приели предложенията на доброволци от местните войскови части и на курсанти от Кралските военновъздушни сили да се присъединят към търсенето през почивните дни. Никой не казваше на глас какво мисли, но всички бяха песимистично настроени. Това, разбира се, не означаваше, че няма да претърсят целия Дербишър сантиметър по сантиметър, ако се наложеше.
В Лонгнор Клъф и Краг вече се бяха налели до ушите с чай, но не разполагаха и с помен от следа. Решиха да приключат в девет и половина, тъй като на село си лягаха по-рано от гражданите в Бъкстън. И съвсем в края на деня Клъф извади късмет. Една възрастна семейна двойка, на път към дома след коледния пазар в Лийк, забелязала някакъв ленд роувър, паркиран на тревата до методисткия параклис.
— Беше точно преди пет — каза категорично съпругът.
— Кое ви накара да забележите колата? — попита Клъф.
— Ние ходим там на служба — отвърна човекът. — Обикновено това място паркира само пасторът. Ние, останалите, оставяме колите си до бордюра. Всички местни жители знаят това.
— Как мислите, дали шофьорът е паркирал по-встрани от шосето, за да остане незабелязан?
— Предполагам. Как би могъл да знае, че тъкмо паркирането това място ще привлече вниманието към него?
Клъф кимна.
— Видяхте ли шофьора?
Двамата завъртяха отрицателно глави.
— Вътре беше тъмно — каза жената. — Не беше запалил никакви светлини. Пък и ние минахме покрай него за секунди.
— Забелязахте ли нещо особено в ленд роувъра? Какво бе купето — късо или дълго? Цвят? С твърд покрив или с гюрук? Някакви букви или цифри от номера? — настоя Клъф.
Те отново завъртяха колебливо глави.
— Честно казано, не обърнахме особено внимание — каза мъжът. — Говорехме за изложбата на селскостопански животни. Един приятел от Лонгнор взе една от първите награди и ни беше поканил да ни почерпи в Лийк. Сигурно половината село щеше да бъде там. Но все пак решихме да се приберем у дома. Жена ми бързаше да извади коледната украса.
Клъф огледа хартиените гирлянди, домашно производство, изкуственото коледно дръвче с жалките електрически свещи по него и варакосаната украса, която сякаш бе дъвкана от кучето.
— Разбирам — отбеляза той невъзмутимо.
— Винаги подреждам украсата в деня на изложбата — каза гордо жената. — Тогава усещаме, че наближава Коледа, нали, татко?
— Да, разбира се, Дорис. Затова, разбирате ли, сержант, не обърнахме никакво внимание на ленд роувъра.
Клъф стана и се усмихна.
— Няма значение — каза той. — Поне сте го забелязали. И това е нещо повече от постижението на останалите.
— Били са прекалено заети да поливат юниците на Алек Грънди — каза дълбокомислено мъжът.
Клъф отново им благодари и си тръгна. Краг щеше да го чака в местната кръчма. Клъф никога не бе считал, че правилото да не се пие, докато си на служба, трябва да се спазва прекалено стриктно, особено пък по време на нощна смяна. Едно-две питиета винаги подпомагаха работата на мозъка му — също както висококачественото масло стимулира работата на мотора. Сега седеше пред пинта12 „Марстънс“ и разказваше на Краг какво е научил.
— Страхотно — зарадва се Краг. — Професорът ще е доволен.
Клъф направи гримаса.
— Само донякъде. Ще му хареса това, че сме открили двама свидетели, които са видели някакъв ленд роувър, паркиран на място, на което местните знаят да не паркират. Ще му хареса и това, че необичайното паркиране се е състояло горе-долу по времето, когато е изчезнала Алисън.
После Клъф обясни какво няма да се понрави на Джордж.
— Да му се не види — каза Краг.
— Именно. — Клъф всмука половината си чаша на една глътка. — Да му се не види.
Петък, 13 декември 1963 г., 5 часът и 35 минути
Джордж влезе в бъкстънския полицейски участък, минавайки през приемната. Вътре един униформен служител окачваше по стената празнични гирлянди и ги закрепваше с кабарчета.
12
0,567 л. — Бел.прев.