Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Пред теб съм, господарю! Искай и ще ти го дам! Искаш ли да построиш град, или да разрушиш град, или да погубиш цар, или да прокопаеш река! Каквото пожелаеш, начаса ще се изпълни с помощта на Всемогъщия ни господар, Създателя на деня и нощта!
— Щом си създание на моя бог — кой си и какъв си? — запитал Мааруф.
— Аз съм слуга на този пръстен и служа на неговия притежател! Каквото и да поискаш — ще го направя! Султан съм на работници джинове, водя войските на седемдесет и две племена, всяко племе брои седемдесет и две хиляди души, всеки от тях командва хиляда великани, всеки великан командва хиляда помощници, всеки помощник командва хиляда шейтана, всеки шейтан командва по хиляда джина! Всички те са под моя власт и се подчиняват на притежателя на пръстена! От каквото и да имаш нужда, по което и да е време, на суша или в море, само потъркай пръстена и аз ще се явя при тебе!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато джинът обяснил на Мааруф какъв е, обущарят го запитал:
— Как се казваш? И какво е това място? Кой те вкара в този пръстен?
— Казвам се Абу Саадат! — отговорил джинът. — На това място, господарю, има съкровище! Наричат го съкровището на Шадат бен Ад! Докато бе жив, бях слуга на Шадат! Това е неговият пръстен! Той го остави тук, но явно е бил твой късмет!
— Мислиш ли, че това съкровище може да излезе на бял свят?
— Та това е най-лесната работа!
— Извади всичко от тук, ама нищо да не остане!
Замахнал джинът с ръка към земята и тя се разцепила. Той изчезнал в нея и след малко се появил заедно с безброй малки момчета. Те носели златни кошнички, пълнели ги със злато и скъпоценности, опразвали ги навън и носели пак. После се появил Абу Саадат и му рекъл:
— Господарю, преместихме цялото съкровище!
— А какви са тези хубави момчета? — запитал Мааруф.
— Това са децата ми — за такава лека работа не си заслужава да викам помощници! За тях бе чест, че ти служат!
— Можеш ли да докараш мулета и сандъци, да сложиш тези богатства в сандъците и да ги натовариш на мулетата?
— От тази работа по-лека няма! — отвърнал Абу Саадат, викнал с пълно гърло, надошли синовете му — а те били осемстотин — и се разпоредил: — Тези да се превърнат в мулета, тези пък — в прекрасни мамелюци, онези там да станат мулетари, онези пък — слуги!
Седемстотин се превърнали в мулета, останалите сто ги обслужвали. Джинът викнал няколко помощници и им наредил да се превърнат в жребци с позлатени юзди, обсипани със скъпоценни камъни. Донесли пред Мааруф сандъците и той се разпоредил:
— Напълнете ги със скъпоценностите, но така че всеки вид да е поотделно! — после се обърнал към джина: — А може ли да ми донесеш товари от най-скъпите платове?
— А какви платове искаш — египетски, сирийски, персийски или гръцки? — запитал джинът.
— Донеси ми по сто товара от всеки вид, за да ги натоваря по на сто мулета!
— Господарю, дай ми срок да възложа това на помощниците си! — помолил се джинът. — Аз ще наредя на всяка дружина да отиде до някаква страна и да донесе по сто товара от тамошните платове! Няма да се е съмнало още, когато ще имаш всичко, което поискаш!
— Давам ти този срок! — рекъл Мааруф.
Абу Саадат тръгнал да си гледа работата. Седнал Мааруф, а пред него — трапезата, децата на Абу Саадат в образи на мамелюци, слуги и свита.
Но ето че селянинът се върнал. Той носел голяма дървена паница с леща и торба с ечемик за коня. Като видял насред нивата си разпъната шатра и страшни мамелюци с ръце на гърди пред нея, той си помислил, че султанът е спрял на това място. Понечил да се върне, за да заколи две пиленца и да му окаже гостоприемство, когато Мааруф го видял и наредил на мамелюците:
— Доведете го! — а като го довели с паницата леща, го запитал: — Какво е това?
— Това е храна за тебе, а това — за коня ти! — отговорил селянинът. — Извинявай, но не мислех, че султан ще дойде чак на това място! Ако знаех, щях да му заколя две пиленца!