Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
— Дъще! Щом мъжът ти има много пари, ти не се тревожи! Ако е пожелал Аллах, той ще се върне с кервана и ще получим от него много блага!
Така я успокоявал той, като в същото време ругаел везира си.
А през това време Мааруф подшибвал коня си, пресичал безлюдната пустиня. Не знаел към коя страна да тръгне, пъшкал от мъка, търпял беди и несгоди и си повтарял следните стихове:
Толкова му било тъжно, че предпочитал да умре, вместо да живее. Станало пладне. Стигнал до малко селце. Видял наблизо орач, който орял с два вола. Вече бил доста огладнял. Подкарал към него и рекъл:
— Мир вам!
Орачът му върнал поздрава и казал:
— Добре си дошъл, господине! Ти султански мамелюк ли си?
— Да! — отговорил Мааруф.
— Слез — гост ще ми бъдеш! — предложил орачът.
Мааруф разбрал, че пред него стои щедър човек, и рекъл:
— Братко, та аз не виждам у тебе нищо, с което да ме нахраниш — как така ме каниш на гости?
— Господарю, благата ги има! — рекъл човекът. — Ти слез от коня, пък селото — ей го наблизо! Ще отида и ще донеса и за тебе храна, и за коня — трева!
— Но щом селото е толкова близо, значи ще стигна до него поне толкова бързо, колкото и ти! — възразил Мааруф. — Ще си купя каквото ми се ще, от пазара и ще си хапна!
— Господине! — възпротивил се селянинът. — В селото има само няколко колиби, там пазар няма! Моля те, не ми скършвай хатъра! Аз ей сега ще отида и бързо ще се върна!
Слязъл Мааруф от коня. Селянинът тръгнал към селото да му донесе храна. Седнал Мааруф и си помислил: „Откъснах този беден човечец от работата му! Я да поора вместо него, докато дойде, за да не си губи напразно труда!“ Хванал ралото и подкарал воловете. Изорал малко, когато изведнъж ралото опряло о нещо твърдо. Добичетата спрели и не можели да тръгнат. Погледнал, че ралото се е закачило о златна халка. Поразровил пръстта и видял, че халката е вградена върху мраморна плоча, голяма колкото мелнично колело. Задърпал я и я измъкнал. Отдолу се открила дупка със стълба. Слязъл по стъпалата и попаднал в помещение с четири ниши. Първата ниша била пълна от пода до тавана със злато, втората — с изумруди, бисери и корали, третата — с рубини, хризолити и тюркоази, четвъртата — с елмази, драгоценни метали и други най-различни скъпоценности. По средата имало ракла от чист кристал, пълна с най-отбрани, най-едри скъпоценни камъни, всеки — колкото орех. Върху нея имало малка кутия — колкото златен лимон. Зачудил се Мааруф, зарадвал се и си помислил: „Я да видим какво има и в тази кутия!“ Отворил я и видял златен пръстен с изписани по него заклинания — сякаш били нишки от мравки. Сложил го на пръста си и чул някой да казва: