Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Агнес не умря ли поради възрастта си? — попитах Мак, тъй като той изглеждаше по-общителен от двамата.
— Първоначално така предполагахме. Но по тялото й бяха забелязани странни рани, докато го приготвяхме за погребението. Беше извикан доктор, за да ги разгледа и тъй като станахме подозрителни, бе наредена аутопсия. Тя не е умряла поради възрастта си, Каси. Била е отровена. А имайки предвид всички предпазни мерки, които се взимат за опазване на живота на Пития, едва ли е било лесно.
— Използвали са арсеник, а не отвара или проклятие, които щяха да се засекат от стражите — добави Приткин, очевидно ужасен, че Агнес е била убита от нещо толкова обикновено. — Ето! Какво долавяш от това?
Отстъпих бързо назад, още преди да съм погледнала какво държи.
— Обещах да говоря с теб, нищо друго — напомних му аз.
— Без да имаме свидетели, това е най-добрият ни шанс да намерим убиеца!
Втренчих се в малкия амулет в ръката му. Той изглеждаше изключително невинен, просто един кръгъл, сребърен диск, украсен с някаква фигура, люлеещ се на потъмняла верижка. Не получих никакви предупредителни сигнали от него по начина, по който обикновено ги получавах от други предмети, когато щеше да последва видение, но нямаха намерение да поемам рискове.
— Е? — Приткин го хвърли към мен, но аз бързо отстъпих назад.
— Това си е твой шанс — поправих го, като се подсигурих, че това малко нещо няма да ме докосне. — Това не е мой проблем.
— Не бъди толкова сигурна в това — каза той завоалирано.
Отстъпих зад Мак за прикритие и отказах да налапам стръвта. Погледнах към несъществуващия си часовник.
— Упс, погледни колко е часът. Предполагам, че е време да вървя. Нека да не правим това отново, окей?
Преди да успея да помръдна, Приткин беше до мен, притискайки медальона към кожата на ръката ми.
— Оу! — Приткин ме гледаше очакващо. Аз го погледнах гневно. — Това болеше!
— Какво видя?
— Голям червен отпечатък — казах раздразнено, търкайки мястото, което вероятно беше натъртено. — И престани да ме удряш с това нещо!
— Ако ме лъжеш…
— Ако бях имала видение, щеше да разбереш! — казах му гневно. — Не само виждам лошите неща, имам запазено място на първия ред. А напоследък завличам и всеки, който стои наблизо на това пътешествие! Или вече забрави за това?
Приткин не отговори. Просто продължи да стиска амулета, въпреки че вече нямаше намерение да ме белязва с него. Въздъхнах и взех проклетото нещо.
— Как точно работи?
— Това е просто — каза Мак, звучейки така, сякаш се наслаждаваше на някакъв ментален пъзел. — Не знаем! Съдържа арсеник — отворихме го предната вечер. Но той е обграден от метал, без да има начин да докосне кожата.
— Отговорът трябва да е тук! — настоя Приткин. — Тя го е стискала, когато е умряла и, освен това, съдържа същата отрова, като тази, която я е убила. А и откъде другаде би могла да дойде отровата? Никой не е в състояние да се добере до нея и да й я даде или поне не непрекъснато! Внимателно проучих дребното нещо. От едната страна имаше закопчалка, подобно на медальон. Каквото и да бе съдържало някога, сега беше празно. Което вероятно обясняваше защо не долавях нищо от него. Вмешателството бе нарушило неговия физически интегритет и по време на процеса беше разкъсана психическата обвивка, която би могла да се отбележи. Но тъй като Приткин изглеждаше така, сякаш кръвното му се бе качило до небесата, реших да не споменавам това.
— Непрекъснато?
— Никой не заподозря нищо, тъй като отровата не е била дадена наведнъж — обясни Мак. — Тя е била давана в продължение на шест месеца или повече, разпределена в малки дози, които постепенно са разрушавали организма й, докато най-накрая не са я убили. Влошеното й здраве се отдаваше на възрастта й и на напрежението поради загубата на наследника й.
— Шест месеца? — По същото време сенатът бе изпратил Томас да се грижи за мен. Не ми хареса съвпадението, но не казах нищо. За нещастие, или моето лице ме издаде, или просто Приткин беше направил връзката сам.