Законът за трите отрицания
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #24
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1009-0
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Законът за трите отрицания». Краткое содержание книги:
— Това са агенции, които предоставят услуги на постановчици и изпълнители на каскадьорски трикове.
— Благодаря, разбрах. Значи вашето близко приятелство през последната година е било въз основа на съвместна работа върху бъдещ проект?
— Ами да.
— Островски сигурно е смятал да снима Халипова в новия филм?
— Не знам, досега не беше ставало дума за това, защото още нямаме окончателен вариант за сценарии, така че не е ясно дали там има роля за Юля или не. Сигурно би я снимал естествено, къде ще върви.
— Какво значи „къде ще върви“? Какво, не е искал да я снима, но е бил принуден? Как да ви разбирам?
— Работата е там, че Костя от самото начало беше решил: главната героиня трябва да бъде възрастна. На около четирийсет години. Така че Юля определено не ставаше за главната роля. Разбира се, не й харесваше, че той го бе измислил така, цупеше се, вдигаше скандали, искаше да играе главна роля, но при Костя тези номера не минават. Обеща на Юлка, че непременно ще й даде роля, но не е ясно каква: второстепенна или епизодична, а това може да се обсъжда едва когато бъде утвърден окончателният вариант на сценария.
— А сценарият пише ли се вече?
— Разбира се. Костя отхвърли няколко варианта, впрочем тъкмо завчера ми донесе да ми покаже поредния.
— Тоест искате да кажете, че Островски и Халипова са ви дошли на гости, за да ви предадат вариант на сценария?
— Дойдоха просто на гости. И покрай това донесоха и сценария.
— Добре, това е ясно. Кажете, Антов Николаевич, Островски оплаквал ли се е някога, че Халипова му изневерява? Споделял ли е безпокойството си по този повод? Може би тя му е давала основания… е, вие разбирате какво имам предвид.
— Сергей…
— Кузмич.
— Да, Сергей Кузмич. Не, Костя никога не се е оплаквал от такива неща. Имам предвид, че за него това не беше повод за оплаквания и тревоги. Той е възрастен човек, видял е и е преживял две и двеста, прекрасно разбира, че младо и красиво момиче с характер като на Юля никога няма да му бъде вярно. Беше сигурен, че има още някой — и може би дори не в единствено число. Но това не го безпокоеше. За него беше важно тя да остава с него, когато той иска, а през останалото време да прави каквото желае.
— Интересни нрави имате в киното…
— Ами такива са. Сега моралния облак на моята професионална среда ли ще критикувате?
— По никакъв начин. Просто констатирам. Значи твърдите, че Островски не се е съмнявал в неверността на Халипова?
— Не твърдя, просто така ми се струва.
— А самият вие какво мислите, Антон Николаевич? Халипова имаше ли други любовници?
— Със сигурност. Естествено не знам нищо конкретно, не съм й светил и не съм се крил под кревата й, но нали виждах как гледа другите мъже, дори в присъствието на Костя. Даже мен е поглеждала така, нали разбирате… по определен начин.
— И Островски как реагираше на това?
— Някак. Шегуваше се с нея. Казваше, че трябва да стане като Анита, а после вече да разчита на моето внимание.
— Анита е вашата приятелка, така ли? Анита Станиславовна Волкова?
— Точно така. Костя има много високо мнение за нея и постоянно я сравняваше с Юлка, ако искаше да й посвие сармите.
— Халипова се обиждаше от това, така ля?
— И още как! Та нали тя е най-хубавата, къде ти някаква старица…
— Старица… извинете, за кого става дума?…
— Ами за Анита. Юлка е на двайсет в три, а Анита — на четирийсет и пет, може да й бъде майка. Разбира се, Юлка я смяташе за старица.
— Халипова мразеше ли Волкова?
— Боже мой, откъде ви хрумна? Само това липсваше. Нали ви казвам, Юля искрено смяташе Анита за старица и беше сигурна, че тя не може да бъде по-добра от нея но никакви показатели. А това, което говори Костя, е нарочно, за да я ядоса. Така че ако намразваше някого, това беше Костя. Не, не, глупости, изхвърлете си ги от главата.
— Кажете, Антон Николаевич, знаете ли какви слухове се носят за Халипова, за връзките й с други мъже?
— За криминалния авторитет ли говорите? Чувал съм, чувал съм.
— Ами за известния политик?
— И за него съм чувал.
— Можете ли да ги коментирате някак?
— Ами… Не знам. Напълно допускам, че е истина, Юлка е способна на това. Вие какво… искате да кажете, че този авторитет все пак й е отмъстял за изневярата?