Законът за трите отрицания

— Отдавна ли се познавате с Островски?

— Ами от сто години.

— А по-точно?

— Сега ще ви кажа точно… от осемдесета година, работихме заедно във филма „Бягство към вечността“. Там имаше много сложни каскадьорски изпълнения.

— Веднага ли се сприятелихте?

— Е, какво приятелство може да има между млад каскадьор и мастит режисьор? Как пък го казахте! Къде съм аз, къде е той! Но той остана доволен от работата ми и ме канеше след това — за цели шест филма. Така че съм работил с него общо в седем.

— През цялото време ли поддържахте връзка? През всичките тези години?

— Ами как да ви кажа… С прекъсвания. Знаете как става: срещнеш случайно човека някъде из студиото или на купон, зарадвате се, че се виждате след дълго време, решавате да се съберете, да си поприказвате. Съберем се, поприказваме, после още веднъж-дваж, а сетне всичко отново утихва до следващата случайна среща. Само през последната година започвахме да се събираме по-често, а преди това така, епизодично. Случвало се е да не се видим по три-четири години.

— И какво се случи през последната година? Защо започнахте да се виждате толкова често?

— Костя замисли някакъв нов проект, иска да направи филм на световно ниво, да има много интересни каскадьорски изпълнения. И реши да тръгне по нестандартен път: отначало да измислим тези оригинални трикове, да ги разработим, за да сме сигурни, че могат да стават и да се заснемат, а после сценарият да се завърти около тях. Защото сценаристът много често дори не подозира какви технически и акробатични възможности съществуват, затова измисля история, която е по-простичка, по-реална, разбирате ли? А ако му кажеш: може ето така и така, фантазията му се развинтва, хрумват му оригинални идеи. Всъщност никой не работа по този начин — да слага каруцата пред коня, но Костя реши да опита.

— И по повод на триковете се консултираше с вас?

— Може и така да се каже.

— А как беше всъщност?

— Той искаше аз да измисля тези трикове. И може би дори да ги поставя. Затова през последната година се срещаме често, практически всяка седмица.

— Островски ли ви запозна с Халипова?

— Да, разбира се. Защото аз отдавна не работя, нали разбирате, вече съм на възраст. Някои успяват да се издигнат до постановчици на каскадьорски изпълнения и продължават да работят в киното, но далеч не всички успяват. Аз например не успях.

— Но защо Островски се обърна именно към вас, а не към професионален постановчик?

— Ами защото никой не прави така, нали ви обясних! Това си е чист експеримент, ужасно рискован. Костя рискува репутацията си, ако се разчуе какво е замислил. И непременно ще се разчуе, ако се обърне например към „Каскада“ или към „Фортуна“.

— А какво е това, прощавайте?