Законът за трите отрицания

Коля слушаше Настиния отчет оклюмано, надеждите му не се оправдаха. Вярно, да разбереш някои черти от характера и начина на живот на човека не е малко, но всичко това като цяло се знаеше от разговорите с приятелите и познатите на убитата Аничкова, които оперативните работници бяха разпитвали през първите няколко дни след убийството. Единственото, с което бележникът се оказа наистина полезен, бяха имената. Пълен списък на имената и телефоните на пациентите на Аничкова за почти цялата 2002 година. Но за да се извлече от този списък истинска полза, са нужни много сили и време, а откъде да ги вземат?

На Настя ужасно й беше жал за Селуянов. Той толкова се бе надявал на нея, толкова бе очаквал, че тя ще изрови от записките нещо ценно, а нищо не излезе. Настя честно си бе свършила работата, бе се старала да внимава, за да не пропусне и най-дребния детайл, и нима е виновна, че в бележките на Галина Василевна не се намери дори намек за личността на убиеца? Не, не беше виновна за това Настя Каменская. Но тя пак се чувстваше виновна. Като Дядо Мраз, когото са очаквали с подаръци, а той е дошъл с празен чувал.

— Какво ще ме посъветваш? — В гласа на Селуянов зазвуча надежда, че след като бележникът не бе дал никакъв резултат, тя поне ще го посъветва нещо умно.

— Нищо умно. — Настя разпери ръце и си взе от чинийката поредния бонбон. През последното денонощие бе изяла сигурно кило и половина и още не можеше да се спре. — Търси подстъпи към експертите. Унижавай се, падай им на колене, предлагай им пари и подаръци, шантажирай, заплашвай. Сега могат да ти помогнат или двайсет служители, или един експерт, нямаш друга варианти. Твоят гениален следовател поне сети ли се да изпрати ножа за експертиза?

— Изпрати го — безнадеждно махна с ръка Коля, — ама каква полза? Ще чакаме това заключение още по-дълго, опашката за хладко оръжие днес е по-голяма от тази за документи. При всяка хайка се изземат купчини ножове и всичките се изпращат за експертиза. Но аз имам мои хора сред оръжейниците — внезапно се оживи той, — с тях мисля, че мога да се разбера да ми свършат работа без ред.

— Не се втурвай в тази посока, няма смисъл — охлади ентусиазма му Настя. — Нали не разчиташ ножът да се окаже авторска изработка, съществуваща в единствен екземпляр, и то с подписа на майстора на дръжката? Та после да отидеш при този майстор и да го попиташ на кого е продал ножа или за кого го е правил — и за пет минути да арестуваш престъпника. Дори на него да са налице отпечатъците на убиеца, в което лично аз дълбоко се съмнявам, ползата от това няма да е голяма. Е, ще ги провериш по картотеката и ще се окаже, че там ги няма. Престъпникът не е осъждан, нито съден, казвам тя го на сто процента. Защото, ако е бил съден, вече знае какво да прави и не е докосвал кожа без ръкавици или пък го е отнесъл със себе си и го е хвърлил в Яуза. Не, Коленка, експертизата на бележника е сто пъти по-важна. Я, приятелю, най-добре хуквай да търсиш връзки с криминалистите. Когато имаш конкретни имена, тогава ще ти потрябват и отпечатъците.