Законът за трите отрицания

Селуянов горестно въздъхна, потърка с длан плешивото кръгче на темето си.

— Аска, като млада гледала ли си „Експерти“ по телевизията?

— Че как. Само че бях не млада, а малка, сигурно съм била в пети клас. Защо?

— Ами обясни ми, защото сигурно съм глупав, защо трябва да се лъготят хората и да им се показва как следователят или например оперативният работник има свой личен експерт, който ще му направи всяка експертиза — била тя химическа, биологическа, графологична или балистична — начаса, едва ли не в негово присъствие, а? Та нали дори козата е наясно, че такива неща не се случват, че експертът е специалист по конкретните видове експертизи, а за целта той отначало трябва да бъде обучен и да вземе квалификационен изпит, и няма такива експерти, които могат да правят всичко! И не само козата, но и таралежът разбира, че не можеш да отидеш при един експерт и да му кажеш: „направи“, защото експертите не са подчинени на следователя, те си имат своя структура и свои началници, които получават от следователя материалите и ги разпределят вътре в своето подразделение, и за всеки експерт чака от дълга по-дълга опашка. Хайде, спомни си как ти тичаше при Зубов да го молиш по-бързо да даде заключение. Нали всеки път минавахте „през бюфета“. По половин заплата си харчила за него. Е, така ли е или не?

— Така е, така е, успокой се. — Настя методично дъвчеше последния бонбон. — Какво се разпали?

— Ами разпалих се, защото кинаджиите и драскачите, тия пусти автори на криминалета, пишат и прожектират каквото им падне, а хората им вярват и после имат претенции към нас: защо работите толкова бавно, защо нищо не вършите. Може ли да тъпчат хората с лъжи?