Законът за трите отрицания

На трета девойка на двайсетина години, стройна, с изопнати панталонки и прилепнало поло, свиреше на саксофон. Стоеше в открита местност — или на поляна, или насред открито поле, на фона на залязващо слънце.

И момичето, и девойката на снимките бе несъмнено Анита Волкова. Интересно беше, че тя почти не се бе променила, чертите на лицето й се бяха оформили рано и досега не бяха се размили или добили друг вид.

Нещо се раздвижи в паметта на Зарубин, докато той гледаше танцуващото и свирещо на китара момиче. Дали я беше виждал някъде, или… Да, точно така, беше виждал това момиче в детски филм, излъчван на няколко пъти по телевизията. Всъщност той не гледаше детски филми, най-малкото пък стари, отпреди неговото раждане, но миналата година, когато беше в отпуск, трябваше два дни да се грижи за малкия си племенник — нямало на кого да го оставят, и Сергей по неволя изгледа с него всички детски предавания, мултипликационни и детски игрални филми.

Излиза, че Анита Станиславовна като малка се е снимала в киното. Ами после, когато е пораснала? Пак ли се е снимала? Или това е бил единственият й опит? Според Зарубин, който наистина не беше професионалист, опитът е бил твърде успешен, нали от целия филм той ясно бе запомнил, както се разбра, само това момиче, което танцуваше испански танци и великолепно свиреше на шестструнна китара — значи малката Анита бе успяла да свърши работата си ефектно и талантливо. Защо тогава не са продължили да я снимат? Тя ли не е искала? Не е за вярване, не се е родило още на света момиче, което да не иска да се снима във филми, ако му предлагат. Или все пак не са й предлагали? Защо тогава?

Интересно е също дала тя самата е свирила на китара в онзи филм, или само ловко е имитирала движенията на пръстите? И какво означава тази снимка със саксофона? Постановъчен кадър или истина?

Волкова донесе чая. Зарубин не бе сбъркал: подносът беше от сребрист метал, както и останалите прибори — чайникът, захарницата, чинийката с бисквитите. Само чашите бяха порцеланови. И изобщо не бяха чаши, а пиали6. Волкова постави подноса на ниската овалва масичка, после се наведе, завъртя нещо и масичката се надигна до височината на обикновена маса за хранене.

— Никога не съм разбирала тази мода да се пие и яде на ниски холни масички — с усмивка поясни тя, като забеляза учудването на Зарубин. — Ами че това е страшно неудобно. При това е неудобно на всички без изключение, но го правят, защото май така е прието.

С това Зарубин беше съгласен по принцип. Наистина е неудобно — докато повдигнеш до устата си чашата, пълна догоре с горещ чай или кафе, рискуваш да разлееш всичко върху коленете си, които няма къде да скриеш. Няма и на какво да си подпреш ръцете. На висока маса всичко е много по-стабилно.