Законът за трите отрицания

— Сценарият се променя в движение и този герой изчезва от филма. Кани се дубльор, когото снимат в гръб или отстрани, но така, че да не се вижда лицето. Или се вкарва катастрофа, в която персонажът, ако не загива, лежи после целият в гипс и бинтове, виждат се само очите му. Варианти колкото щеш. Но повтарям, никой днес няма да го чака. А пък с Юля всичко е пределно просто. Ако става дума за предполагаемо пиянство, режисьорът все пак е готов да рискува, защото актьорът може и да не се запие и да си довърши работата нормално. Но когато става дума за характер, за нарушаване на дисциплината, за закъснения и внезапни откази, тогава няма за какво да се говори. Киното е преди всичко планово производство, едва после изкуство, а в производството никой не изпитва съжаление към нарушителите на дисциплината.

— Значи Халипова не е смятала да напуска Островски?

— Не, разбира се, и през ум не й е минавало.

— А да му изневерява наляво и надясно? Или поне просто наляво?

— Твърде е възможно. Твърде — замислено повтори Волтова. — Юля си падаше по мъже. По-точно, има нещо друго. Самците като такива не й трябваха, тя не беше нимфоманка, доколкото знам. Беше й нужно потвърждение, че може да постави всекиго на колене и да го накара да умира от любов. Заиграваше се с всички, които й се изпречваха на пътя, съгласяваше се на срещи, лягаше си с почитателя, така че да ги превърне в абсолютни роби — и с това приключваше всичко. Тя колекционираше мъже, така ще бъде най-точно да се каже. Особено интересно й беше да завоюва мъж, който вече си има ослепителна жена, та да почувства, че е победила и такава съперница. Вие сигурно не знаете, но преди Юля любовница на Островски беше самата Меркурева! Представяте ли си колко се е радвала Юля, че е успяла да го отнеме от такава жена!

Меркурева! Гледай ти… Първата красавица на руския екран, станала звезда още преди десет години и до днес сияеща на кинематографичния небосклон, и то от година на година все по-ярко! Вижте я вие Юленка, какво момиче, а!

Какво пък, темата се развива по план, време е да премине към преки въпроси.

— Но ако е така — предпазливо започна Зарубин, сякаш опитваше с крак лед върху река — дали ще издържи, — значи Халипова е имала мощен стимул да завоюва и Антон Кричевец. Не бих искал да ви се сторя банален и пошъл, но съперничеството с вас би било чест за всяка жена.

Охооо! Той бе съставял тази фраза сигурно двайсетина минути, бе се мъчил, бе подбирал думите, та в тях да се съдържа и комплимент, и възхищение, и преклонение, и в същото време самата фраза да изглежда несръчна и спъната, уж спонтанна, изречена под напора на чувство. Май успя да създаде нужното впечатление, защото Волкова благодарно се усмихна.

— Благодаря, Сергей Кузмич, отдавна не бях чувала толкова изискани комплименти. Да, прав сте, Юля кокетираше с Антон, разбираше го и той самият, и ние с Костя. Е, и какво? Нека момичето се забавлява, в тази ситуация мен нищо не ме заплашваше.

— Защо? Толкова ли сте сигурна в Антон?