Момиче за шпионина

В средата на лятото фирмата „Геронт-сервиз“ започна бавно и меко преследване на една семейна двойка, готвеща се да се изселва при децата си в Израел. Семейство Нимхович имаше тристаен апартамент с подобрена планировка, от който, види се, са отлетели умните им деца в далечни страни.

Меншов разбираше, че тук има нужда от по-тънка работа, няма да минеш с две бутилки вино в съботите. При разговорите си с двамата Нимхович той от време на време споменаваше за богати задокеански фирми, които още от самото начало спонсорирали този проект за помощ на престарелите руснаци, а също намекваше за взаимния интерес. Значи, макар вие да не влизате съвсем в категорията лица, с които работи „Геронт-сервиз“, всичко може да се реши полюбовно — вие ни давате апартамента, а ние превеждаме спечелената сума в твърда валута на ваше име в която израелска банка поискате. Предложението беше твърде съблазнително. Толкова крупна сума долари едва ли щеше да им се удаде да измъкнат без проблеми от страната. Ако въобще успеят. Да въвличат в това децата си, значи да ги излагат на ненужен риск. Съгласете се, че е добре, ако старците имат някакви спестявания, за да не се увесват веднага на шията на децата си, макар че децата, господ здраве да им дава, с готовност ще ударят едно рамо.

Меншов се кълнеше и божеше, че е в състояние да извърши тази финансова операция. Старецът Нимхович слушаше и кимаше, но на боженето не вярваше особено, искаха му се по-съществени и главното — документални доказателства, че фирмата на Александър Михайлович има международен размах.

Този педантизъм вбесяваше Меншов, но беса си той изкарваше на своите служители. Със семейство Нимхович трябваше да бъде вежлив до победен край. Предстояха грижи, трябваше да се изготвят фалшиви, но много качествени гаранции, договори и прочие документация, предизвикваща у полупросветения еснаф свещен трепет от приобщаването към тайнствата на цивилизования бизнес.

Привикналият да се доверява на чувството си за опасност Петров опита да уговори Меншов да захвърли тая „бегала“ по негово мнение работа, да намери по-прост клиент и да работи по старата, изпитана методика. Петров изтъкваше даже такъв тежък аргумент: за времето, потрошено вече за Нимхович, в по-добри времена те успяваха да очистят от собствениците и да продадат два, че и три апартамента. Така че, струва ли си?… Но Меншов беше неумолим, завладял го бе някакъв сатанински хазарт — навярно онзи, който рано или късно взема в плен всеки неумерен играч.

Служителите от московската криминална милиция съвсем здравомислещо решиха, че убийствата твърде приличат на серийни, за да се отхвърли без проверка тази възможност. Умните глави там по пътя на чисто интелектуалния анализ една след друга издирваха точките на съприкосновение в обстоятелствата около всички открити еднотипни смъртни случаи. Не беше трудно да се открият, стига да имаше поне някой да опознае покойниците. И ето — когато неуморимата фронтова другарка на Вера Степановна опозна едната покойница единствено по белега на тила, получен в четиридесет и четвърта година от немска мина, когато се изясни, че апартаментът на убитата жена е бил продаден на грузинец едва ли не едновременно с умъртвяването на старицата, фирмата „Геронт-сервиз“ изплува в цялата си красота в полезрението на следователите. След като фирмата се „освети“, вече бе по-лесно да се свържат краищата. Проследиха движението на документите на фирмата през нотариата и отделите в общината, занимаващи се с недвижимата собственост. Така бе установено, че клиентите на благотворителната фирма имат тенденция да изчезват безследно, след като припишат на „Геронт-сервиз“ апартаментите си в замяна на пожизнена грижа и издръжка.