Кралят на казиното

— Лариса Ивановна — подаде се на вратата секретарката.

— Да, нека влезе следващият — бързо каза Лариса.

След няколко дни към единайсет вечерта й позвъни Саргачов, лаконично каза „благодаря“ и затвори. Лариса направо побесня, тутакси набра номера му и почти изкрещя в слушалката:

— И само толкова?

— А ти какво искаш?

— Нищо не искам! Но порядъчните хора не постъпват така!

— Колко? — попита той.

За секунди Лариса онемя, после го засипа с толкова цветисти ругатни, за които би й завидял дори Ваня Монголеца. След като й поолекна, замълча. Но и в слушалката цареше гробна тишина.

— Стига мълча! — не издържа Лариса.

— Добре, ясно — проговори Саргачов.

— Нищо не ти е ясно — възрази тя, вече поуспокоена. — Ела.

— Кога?

— Сега.

— Къде?

Лариса му каза адреса на вилата си.

— Няма да ме пуснат.

— Ти ела, пък лесна работа.

— Тръгвам.

Седнаха на масата и говориха до изгрев-слънце. Завладяна от необяснимото доверие, което й вдъхваше Саргачов, Лариса му разказа всичко, освен за нощта, която прекара с Андрей във вилата на баща си. Каза му как Павлов недвусмислено й намекна да преспи с лидерите на демократическите партии, уж да получи някаква информация. За връзките с Попов-Городецки и Фима Фишкин, за пътуването до Хонконг заедно с Павлов, когато я запозна с Ваня Монголеца, чиято криминална компания се простира из цяла Русия, в страните на ОНД, проникнала е на Запад и чак в Съединените щати. Не скри, че взаимоотношенията им не са се ограничили с обикновено познанство. По настояване на Павлов е подписала някои книжа, облекчаващи вноса на стоки от Изтока за Воронеж. При това признание мълчалият досега Саргачов я попита:

Наркотици?

— Да.

И отново замълча Валера, свел глава над чинията, в която побутваше с вилица маринованата хлъзгава масловка. А след като станала вицепремиер, продължи разказа си Лариса, тези криминални връзки чувствително са отслабнали, очевидно пак с намесата на Павлов, но пък за сметка на това той настоятелно й предложил да възстанови приятелството си с Андрюшка Василиев, гениален картоиграч, известен като „краля на казината“. Мотивирал се, че трябва да се намерят огромни суми налични пари.

— Представяш ли си, нашият Андрюшка! Кой би помислил?! — по женски плесна с ръце Лариса. Саргачов дори не вдигна глава. — А според Павлов — продължи тя, — всяка математическа система, създадена от човешки мозък, може просто да се вкара в компютър. Той е убеден, че „кралят“, който съвсем не е наивник, със сигурност е постъпил така. И задачата е съвсем проста: да се намери този компютър или, ако той не съществува, да се направи така, че Андрей да опише всичките си комбинации, които прилага в играта, а ФСБ да сложи ръка на тях.