Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— И ти е помогнала да станеш следовател при нас, мой помощник? Не се връзва!
— Но нима е могла да предположи, че ще убият Кузмински, че вие ще поемете делото и че по същото време ще се появи Саргачов? А Валерий й е доста близък. От най-тесния кръг на приближените хора.
— Никой за нищо не подозира госпожа Стрелникова, няма основания — възрази Турецки. — Но съгласи се, че тя не е особено придирчива във връзките си, приятелите на нашия вицепремиер са, меко казано, неподходящи за нея и нямат нищо общо с характера на нейната работа и задължения. Редактор на издателство и полковник от ФСБ; спецкореспондент от телевизията и по съвместителство „крал на казината“… И откъде идва този неин прякор — Мата Хари?
— Веднъж поръча в „Белите колони“ филма с Грета Гарбо в главната роля и покани на прожекцията всички наши служители…
— Ясно — каза Турецки и се обърна към Грязнов: — Ти измисли ли коя е причината „кралят“ да й стане особено приближен?
— Госпожа Стрелникова му създава имидж на спецкореспондент в телевизията, но на по-високо равнище.
— И защо?
— Времето ще покаже — уклончиво отвърна Слава.
— Аз свободна ли съм? — попита Лиля.
— Да, Лиля, тръгвай.
— И да се преоблечеш! — уж шеговито подвикна след нея Грязнов. — С тая прокурорска униформа ще ми разгониш всичкия „дивеч“.
— Отвикнал си ти от жените, Грязнов — обърна се на вратата Лиля. — А за здравето на мъжа това е много-много вредно!
— Какви ги говори? — гледайки затворената врата, попита Слава.
— Сам чу.
— Ама че жена! — възхити се той. — Няма нищо скрито за нея!
— Ти също тръгвай — каза Турецки.
— Имаш ли руско-китайски разговорник?
— Добре, че ми напомни, благодаря. При Костя има.
— Вземи два.
— Ама ти наистина ли ще заминеш?
— Вдругиден. С нощния. Няма да съм ти в тежест, приятел — усмихна се Слава. — А на китайски ще чуруликам по-добре и от твоя Саргачов! Полетът е дълъг.
— А паспорт? Виза?
Грязнов извади от джоба на смокинга си задграничен паспорт с подпечатана виза и на старши следователя по особено важни дела не му оставаше нищо друго, освен да вдигне ръце.
Част втора
Москва
1.
Един месец след като бе назначена за вицепремиер, Лариса Ивановна седеше в кабинета си и преглеждаше списъка на посетителите — имаше приемен ден. Погледът й попадна на познато име — „Саргачов Валерий Степанович, полковник от вътрешната служба“.
— Нека влезе Саргачов — нареди на секретарката си тя по интеркома.
В кабинета влезе строен широкоплещест мъж в униформа на полковник, с ордени и медали на гърдите, с бледо лице, каквото обикновено имат хората, водещи затворен живот.
— Здравей, Валера — стана Лариса и отиде да го посрещне.
— Здравей.
Неочаквано тя изпита желание да прегърне своя стар приятел, но когато срещна сериозния му, почти мрачен поглед, отново се върна зад бюрото и седна. Понечи да го попита защо е дошъл, но Валерий я изпревари.
— Искам работа — каза той.
— Да не са те уволнили? — попита Лариса и го покани да седне в креслото срещу нея.
— Не.
— Знам, че работеше в системата на МВР, виждам и че си воювал — посочи ордените и медалите. — Какво по-конкретно те интересува?
— Изтокът. Владея китайски, ако си спомняш.
— Аз нищо не съм забравила, Валерий. Добре, ще се обадя тук-там…
— Тук-там мога и сам да се обадя. Трябва да се говори с министъра на вътрешните работи — прекъсна я Саргачов, гледайки я право в очите.
Сега вече Лариса усети не смущение, а някаква обърканост и вцепенение, толкова дълбок и пронизващ беше погледът му.
— Имаш ли нещо предвид? — попита тя, мъчейки се да си възвърне самообладанието.
— На „Огарьов“ шест, в управлението за международни връзки се оваканти място за специалист по Китай и Хонконг. Длъжността е „началник-отдел по азиатските страни“.
— Къде е досието ти? — след кратко мълчание попита Лариса.
— В управление „Кадри“ на МВР.
— Добре, ще поговоря с министъра — обеща тя.