Дясната ръка на Бога

Той скочи на крака, събаряйки стола си, и с бърза крачка излезе навън.

Последвалото мълчание беше показателно за сериозността на ситуацията. В този момент всичко висеше на косъм. Лийт потисна различните отговори, които напираха да излязат. Някой друг трябваше да продължи…

— По-рано тази вечер ви разказах за народа на хаукъл — изрече дълбок глас. Лийт трябваше да се обърне към източника, за да се сети кому принадлежеше. Дядо. — Изглежда не сте слушали. Гледах как Джугом Арк показа лозианите като истински фалтанци. Изглежда не сте видели. Ако седнем да обсъждаме случилото се, кой изсред вас ще разбере?

— Само това ли имаш да кажеш, старче? — изръмжа Манум. — Ти, който си се явил ненавреме в Хаурн, който се яви в самия край на това дирене, който въобще не се яви пред семейството си! Ти ли ще ни съдиш?

Модал се изправи с достойнство, но лицето му носеше измъчено изражение.

— Прав си, синко. Нямам право да говоря. Ще изчакам отвън, докато вземете решение. Може би без моето присъствие ще можете да се концентрирате над настоящите проблеми.

Нощта погълна белоробия, а Манум отпусна глава в шепите си.

— Точно когато съзирахме победата, всичко се разпада — промърмори той.

— Някой друг иска ли да напусне? — попита Те Туахангата. — Може би вие, принце? — обърна се той подигравателно към Уизаго. — Ще издържите ли да се биете редом с такива като мен? Или ти, мъдрецо? — Тези му думи се отнасяха към Фемандерак. — Може би намираш нашето разбиране за света прекалено примитивно и грубовато? Друг?

Никой не помръдна.

Детето на Мъглата изсумтя.

— Но най-много съм ядосан на теб — каза Туа, обръщайки се към Лийт. — Кой ти е дал правото да говориш от наше име? Кога сме се съгласявали да се присъединим към вашата фалтанска армия? Или мислиш, че ние, лозианите, както ни наричате, ще заподскачаме от щастие заради одобрението на вашия бог да ни използва за пушечно месо, да проливаме кръвта си, за да могат скъпоценните ви Първородни да запазят земята, от която са изместили нас? Ти, който дори не можеше да разбереш каква почит ти оказаха моите предци, чу ли изобщо какво ти казаха? Ние не сме родени от Огъня като вас. Нашият път е друг. Ние сме рожби на Земята. Ние сме свързани с нея. Не можем да я напуснем, за да се бием във войната ви. Лозианите отхвърлят тъй щедрото ви предложение!

Лийт понечи да отговори, но Геинор го изпревари:

— Не бързай толкова с отхвърлянето на предложението — каза меко той, с което още повече раздразни боеца. — Не е нещо незначително да бъдеш поканен да се сражаваш редом с армиите на Фалта.