Войната срещу рулите [bg]

Според Джеймисън този анализ бе достатъчно разумен. Ако Клъги беше агент на рулите, то той се държеше наистина много добре. Джеймисън знаеше, че реакциите на Клъги се изследват от психотехнически екип в едно друго помещение, където се прожектираше цялата сцена. Ако космонавтът направеше някаква грешна стъпка, на контролното табло върху бюрото на Джеймисън щеше да светне предупредителна лампичка. Но таблото оставаше тъмно.

— Поради причини, които не е разрешено да дискутираме — настоя Джеймисън, — лимфната течност е твърде жизненоважна, за да се безпокоим за цената на нейното получаване. Трябва да я имаме, и то бързо. Освен това договорът, ако го приемете, ще бъде, разбира се, придружен с допълнително заплащане, одобрено от нашите финансисти.

— Оставете заплащането! — сопна се рязко Клъги. — Не съм споменал за заплащане! По-важно е, че излагаме няколкостотин добри професионалисти на излишни опасности.

— Не съм съгласен, че са излишни — каза Джеймисън. Сега натискаше здраво, за да предизвика ответна реакция. — И поемам пълната отговорност за своето решение.

Клъги се отпусна бавно на стола си. Дори под тена от многото слънца се видя, че е почервенял от гняв. И все пак запазваше самообладание.

— Вижте какво, господин Джеймисън — каза той, — на границата на джунглата има доста високо възвишение, нека го наречем хълм. Упоменат е в моя рапорт. Не бих нарекъл мястото добро, но му липсват някои от най-лошите черти на долините. Ако правителството настоява за лагер в близост до източника на доставка — или по-скоро, ако вие настоявате, тъй като имате пълната власт, — ние ще го построим на този хълм. Но казвам ви без заобикалки: това е най-близкото място, на което мога да помоля моите хора да останат, дори това да ми коства договора.

Джеймисън беше определено недоволен от себе си. Осъзнаваше колко безразсъден сигурно изглежда на този практичен инженер. Но върхът на молива му се върна върху зеленото петно и твърдо се забоде в него.

— Тук — натърти той.

Това преля чашата. Клъги скочи от стола като стоманена пружина, стовари юмрук върху бюрото и кресна:

— По дяволите! И вие сте като другите незаслужено възвеличавани нищожества! Седите зад това бюро толкова дълго, че сте загубили всякаква връзка с действителността, но си мислите, че можете да се правите на твърд и нареждате всичко да стане по най-трудния възможен начин, дори ако излагате на опасност живота на много по-добри мъже от вас самия! Де да можех да те натикам само за пет минути в този зелен ад, точно където е върхът на молива, та да видим дали ще искаш лагерът да е там!

Това беше избухването, към което се стремеше Джеймисън. И все още нямаше никакъв предупредителен сигнал. Почувства облекчение. Оставаше само да завърши разговора, без да разкрива, че всичко е било тест.