Време на мъчения [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-930-9
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Време на мъчения [bg]». Краткое содержание книги:
Носеше се обаче мълва, че не само шоуните са избивали бели мъже и жени, но и че Отрезът е използвал конфликта, за да разчисти най-проблемните си съседи и да разшири сферата си на влияние. Две цели фамилии минали под ножа, заедно с жените и децата, а жестокостта на деянието била непозната дори за набезите на шоуните. Слуховете били толкова упорити, че достигнали до ушите на граф Дънмор, губернаторът на Вирджиния, и когато той се запътил да се разправи с шоуните и техния вожд Царевичният кочан, имал намерение да озапти и Отреза.
Дънмор планирал да хване шоуните в клещи, като раздели войската си на две. Едната част, водена лично от него, трябвало да атакува от север, а другата, предвождана от импозантния Андрю Луис, щяла да настъпи от юг. Луис бил особен трън в задника на Отреза и според някои именно по тяхно подстрекаване шоуните устроили засада на Луис при слива на реките Канауа и Охайо. Резултатът бил тежки загуби и за двете страни, индианците били тласнати в отстъпление и в крайна сметка били принудени да подпишат Договора от Камп Шарлот, в който се отказвали от претенциите си върху земите на юг от река Охайо. Това влошило отношенията между тях и Отреза и довело до нелепата ситуация по време на Войната за независимост, когато индианците застанали на страната на британците и Отрезът вдигнали оръжие срещу бившите си съюзници. Фактът, че не се колебаели да дръпнат спусъците, говори красноречиво за тях.
Дотогава характерът на заселниците в Отреза вече се бил изяснил: те не се смесвали с другите, не сътрудничели на властите повече от наложителния минимум, и съществували изцяло благодарение на помощта помежду си. С напредването на десетилетията и вековете било неизбежно изолацията му да бъде застрашена, както и да се появи известна връзка с модерния свят. Мъжете от Отреза се били в Гражданската война, а по-късно и в двете Световни войни. Някои даже заминали за Корея и Виетнам. Но и там те винаги страняли от бойните си другари, а след връщането в родината почти не поддържали връзка с тях.
В началото Отрезът се състоял от ядро от дванайсет семейства, всяко от което живеело достатъчно близо до поне още едно домакинство, за да се виждат помежду си. Централната зона, известна като Квадрата, била оградена с редица стени и огради, допълнително подсилвани с бодливи храсти и ровове. Външните посетители не били добре дошли и рядко навлизали по-далеч от първия или втория пръстен, преди да бъдат забелязани и отпратени.
Разбира се, някои от натрапниците се водели от нещо повече от чисто любопитство. Носеха се слухове, че Отрезът е находище на сребро и злато, от което жителите на поселището се издържат. Тези теории обаче никога не се потвърдиха въпреки усилията на множество нелегални експедиции.
Към средата на XIX век се разнесла мълва за поклонничество пред дявола и жертвоприношения на деца, до голяма степен подклаждана от един проповедник на възстановителното движение, на име Уилбър Тори, ученик на Лаймън Бийчър, съосновател на Американското въздържателско дружество. Тори се установил в Мортънсвил и се опитвал да проникне в Отреза, за да разбере каква форма на религиозна вяра изповядва по-голямата част от населението му, тъй като и тогава, както сега, само шепа от жителите му присъствали на службите в околните църкви. Тори бил пропъден от семейство Лайдел, които обитавали най-южните части на поселището. Когато направил втори опит, бил прогонен с оръжие и предупреден, че следващия път го чака куршум. Унижен и убеден, че Отрезът е зло, което трябва да бъде изцелено преди Второто пришествие, Тори започнал да проповядва срещу него и да сее страх и недоволство сред хората, живеещи край границите му.
През нощта на 23 януари 1855 г. Уилбър Тори изчезнал. Издадена била заповед за претърсване на Отреза — първото голямо нахлуване в затворената общност след схватките през предишното столетие. Няколко дни семействата в Отреза живели под насочени дула, целият район бил претърсен от мъже с кучета, но след като не открили и помен от Тори, се наложило да прекратят операцията. Едва век по-късно в горите близо до Грантсвил, окръг Калхун, било открито тяло, идентифицирано като Уилбър Тори. Всички пръсти на дясната му ръка липсвали, а в слепоочната кост на черепа му била установена фрактура, предизвикана от силно нагряване. В устата му намерили остатъци от нещо, подобно на пепел, а вътрешността на черепа му била почерняла. Заключението било, че устата на Тори е била натъпкана с възпламенима материя, която е била запалена и е причинила обгарянето и фрактурата на черепа. Наличието на пепел в устата показвала, че това се е случило, докато още е бил жив.