Време на мъчения [bg]

Пък и Шера…

Всичко това, стаено във вдигането на една чаша и размяната на кимвания в хладната есенна утрин.

От южната страна на площада тръгваше един от основните пътища на Отреза, който минаваше покрай още шест къщи и стигаше до шосето — най-близката връзка с външния свят. Подобни пътища имаше също от изток и запад. След километър и половина те се раздвояваха в различни посоки, една от които беше на север, и се съединяваха малко преди северната граница на Отреза. От тези главни артерии тръгваха по-малки пътеки и алеи, някои достатъчно широки за превозни средства, но повечето едва достатъчни да мине човек. Основните пътища за влизане и излизане от Отреза бяха под постоянно електронно наблюдение, така че всяко превозно средство, което навлезеше в територията, без да деактивира системата, веднага предизвикваше реакция от обитателите на най-близката къща. За малките пътеки се използваха по-примитивни методи на наблюдение и защита, включително жици, закачени към звънци, примки, а на някои места и стоманени капани за животни. От много години никой не се бе опитвал да пристъпи неканен в Отреза, но Оберон не позволяваше бдителността им да отслабне.

На север от площада, на малко под километър навътре в най-старите гори на Отреза, се възправяше своеобразно здание: ниска, двуетажна постройка с квадратна форма, някога част от първоначалните укрепления — когато главните семейства живееха предимно в границите на Квадрата и неговите околности, защитени с ограда от заострени греди. Днес преградите бяха почти изчезнали, въпреки че част от тях още се забелязваха в гората и около Квадрата. Касандър например използваше една от тях за връзване на домати, също като баща си и дядо си преди това. Бункерът все още беше в добро състояние, но природата си бе позволила да постъпи с него, както си знае, и преди повече от век през него бе прорасъл голям дъб, който сега вече беше на умиране. Вместо да оставят постройката да се разсипе обаче, хората от Отреза я ремонтираха, сложиха дъски, където е нужно, възстановиха покрива и така бункерът и дъбът се превърнаха в едно цяло, смесица от природно и човешко творение. От южната страна имаше врата, а няколкото малки, стъклени прозореца с решетки позволяваха на светлината да влиза от всички посоки.

Отляво на бункера имаше стара конюшня. Вътре Оберон държеше две кучки, които скоро щяха да родят, така че отиде да нагледа първо тях. Всичко беше наред или поне така изглеждаше: съпругата му се оправяше с кучките по-добре от него, но всички носеха отговорност за тях, също както и за добитъка, свинете и пилците, за плодовите храсти и зеленчуковите градини.

Оберон залости вратата след себе си и тръгна по пътеката към бункера. Усети как се задъхва и пулсът му се учестява, както винаги в такива моменти. Макар и след толкова много години, чувството на благоговение не намаляваше.