Време на мъчения [bg]

Ключът за бункера беше единственият, закачен на парчето кост на стената. Костта беше старателно издялана във формата на корона. Изглеждаше така, сякаш е взета от животно, макар и отдавна умряло, но Оберон знаеше, че това всъщност е част от бедрото на жена на име Корин Дотрис, умряла през 1952 г. след дълги години на служба в Отреза, въпреки че самата тя надали би се описала по същия начин.

Оберон поспря, преди да отключи вратата. Листата на дърветата окапваха и през пролуките се виждаха слънчевите лъчи, които се отразяваха от дъгата жици над Квадрата, предназначена да попречи на хеликоптер да кацне на единственото място в територията, достъпно от въздуха. Жиците бяха опънати през 1993 г., когато Отрезът следеше с интерес и тревога обсадата на ФБР на селището Клон Давидов в Уейко, Тексас. Бяха поставени на три нива и отдолу приличаха на сложна паяжина. Щяха да спрат не само хеликоптер, но и всеки, който се опита да се спусне по въже от него.

Оберон се пазеше особено много от ФБР и от Бюрото по алкохола, тютюна, огнестрелните оръжия и експлозивите, въпреки значителните усилия на Националната асоциация на притежателите на пушки да му противостои. Отрезът си набавяше оръжия внимателно и предимно законно и се грижеше добре за поддръжката им, за да избегне ненужни покупки. Хората тук не държаха повече оръжия, отколкото им бяха нужни, въпреки че разполагаха с изобилие от боеприпаси. Двете думи, които никога не напускаха съзнанието на Оберон, бяха „повод“ и „основание“: Отрезът не даваше повод на силите на реда да душат наоколо. Потребностите му не бяха много. Дори набезите не бяха същите както някога, а престъпните дейности бяха относителна рядкост и се ограничаваха до задоволяване на основните нужди. Някои от децата дори напускаха територията, за да постъпят в колеж или да си търсят работа далеч от Западна Вирджиния. Всички обаче разбираха, че ако го сторят, отношенията им с Отреза никога вече няма да са същите. Когато се връщаха за Коледа, Деня на благодарността или за неминуемите погребения, свободата на движението им бе ограничена и те нямаха достъп до определени места, включително всичко на север от Квадрата. Никой не нарушаваше правилата от страх да не докара неприятности на семейството си.