Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Кралицата тръгнала по следите на девойката от Езерото, а монсеньор Говен я придружавал. Яздили така, докато я настигнали. Кралицата й поискала прошка и казала, че се чувства много засрамена, задето не я е познала. Помолила я в името на Бог да се върне. Монсеньор Говен, когото девойката приветствала, също я помолил. Ала тя отговорила да не й се сърдят, тъй като това е невъзможно. Тогава кралицата я повикала настрана и я попитала дали знае нещо за Ланселот.

— Той е в отлично здраве — отвърнала девойката, — лежи в един затвор, където има всичко, което му трябва, и се отнасят почтено към него. Моментът, когато трябва да излезе оттам, е определен. В случай че се измъкне по-рано, го очакват огромна радост и почести. Знайте също, че ако присъствате на първия турнир на кралство Логрия, можете да го видите.

Тези новини изпълнили кралицата с щастие. Тя се оттеглила, тъй като не можела да задържи девойката, и разказала на краля за затворничеството на Ланселот, като премълчала факта, че той ще участва в предстоящия турнир. Кралят се зарадвал, защото се опасявал, че е мъртъв, ала очакването му тежало.

— Сир — рекла кралицата, — обявете турнир на границата на Гор с вашите земи. Така може би ще научите нещо за Ланселот. Моментът на неговото освобождение ще настъпи. Това ви бяха помолили и рицарите, които скоро се завърнаха от заточение.

Кралят се съгласил и оповестил, че голямото събиране ще се състои след двадесет дни в Помегле. Той разгласил новината чрез писма и вестители. Но тук разказът спира да говори повече за него и другарите му и се връща на Ланселот.