Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

Без изобщо да се замислям, го попитах:

- Джони, искаш ли тази сутрин да дойдеш с мен до езерото Милър?

Лицето му светна от радост. Съдейки по изражението на мама, разбрах, че бях казала правилното нещо.

- Ще бъде чудесно! - възкликна той.

Нямах представа защо брат ми не се беше самопоканил досега. В крайна сметка езерото Милър не беше моя собственост. Но Джони постоянно играеше бейзбол или тренираше с Мат. А пък Мат тичаше, когато не тренираше. Може би братята ми бяха решили, че плуването е мой спорт и заради това го избягваха.

Докато довършвах закуската си, Джони си обу банските под джинсите и веднага щом бяхме готови, тръгнахме към езерото Милър. Там плувахме заедно, играхме на водна топка, дори имитирахме щафетно плуване. Беше още един от онези горещи слънчеви дни, така че се излегнахме на брега след плуването и оставихме на слънцето грижите за изсъхването ни. Дан се оказа ревностен фен на „Филис“, така че с Джони се впуснаха в разгорещено обсъждане на тънкостите на бейзбола, от което брат ми се почувства още по-щастлив.

Толкова бях затънала в собствените си проблеми, че изобщо не се бях замислила какво преживява брат ми. Докато не видях колко развълнувано разговаря с Дан за някакъв прочут бейзболист от втора база, не бях осъзнавала колко отегчен се чувстваше той. Разбира се, имаше Мат, а той се държеше страхотно с него, но по това време от годината, когато не играеше бейзбол, Джони гледаше телевизия или търсеше нещо в интернет.

Страстта му към бейзбола ми напомняше за моята мания по фигурното пързаляне. Наистина се радвам, че скоро ще отворят летния лагер за бейзболисти. Джони заслужаваше две седмици да се занимава с това, което най-много обичаше.

Дан не ме изпрати до дома, навярно защото брат ми беше с мен. Нямах нищо против, защото така имах възможност да си поговоря с Джони.

-Все си мисля за нещо — заговори той и бях готова да се закълна, че става дума за нещо много важно за него. Както и че не е нещо добро. - Нали знаеш, че планирам да играя на втора база за „Ню Йорк Янкис“?

Тъй като планираше това почти от раждането си, не останах изненадана да го чуя, затова само кимнах.

-Зная, че мама се старае с всички сили - каза Джони. Но не мисля, че се храня с добре балансирана диета. Протеини и други такива неща. Сега съм метър и шейсет и пет и не зная колко по-висок ще стана, ако не започна да ям хамбургери и печено говеждо.

- Ние се храним по-добре от доста други хора - отбелязах сухо.

-Да, по-добре от хората тук - съгласи се брат ми. - Но какво ще стане, ако се намерят някои тринайсетгодишни момчета в Япония или в Доминиканската република, които ядат само хамбургери и все повече увеличават ръста си? Не зная как ще успея да достигна метър и осемдесет само с консерви с риба тон. Какво ще правя, ако достигна само метър и шейсет и осем?