Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

2 юли

Днес мама откара Джони в бейзболния лагер. Върна се силно превъзбудена, защото намерила една бензиностанция край Либърти, в която продавали наведнъж по пет галона за седемдесет и пет долара. Това е по-скъпо, отколкото в нашия град, но тук в бензиностанциите не даваха по повече от два галона и майка ми каза, че си струвало да плати малко повече, за да вземе повече бензин само с едно чакане.

Едно от нещата, за които не смея да я попитам, е кога ще свърши парите. Но после отново си спомних, че сега харчехме само за бензин, така че всъщност нямаше значение.

Температурата навън е около трийсет и осем градуса. През последните три дни въобще нямаме ток. Мат реши, че е време да отсече едно от дърветата.

Изпрати ме да събирам подпалки. На мен това ми се стори глупаво, но поне намерих сянка в гората. И все пак е по-лесно да събираш подпалки, отколкото да сечеш дърво.

След като напълних четири торби, ги домъкнах вкъщи. Мат още сечеше дървото. Със скоростта, с която напредваше, щеше да му е нужна цяла седмица, за да повали това дърво.

Попитах иска ли помощ, но той ми отказа.

Не можех просто да си седя, докато брат ми се трудеше. И честно казано, нямаше какво толкова да правя около къщата. Помогнах на мама в зеленчуковата градина, понеже тя се занимаваше ежедневно с това. После измих чиниите, а след това - колкото да се докажа като годна да се справям - изтърках плочките в банята и измих пода в кухнята.

Мат влезе, за да пийне вода.

- Крайно впечатляващо - похвали ме. - Имаш ли някакви планове за днес?

Притеснявах се да призная, че нямам, затова само измърморих нещо неясно.

- Защо не прескочиш до Сами и Меган? - предложи ми той. - Виждала ли си ги, откакто свърши училището?

Не бях. Разбира се, и те не бяха идвали при мен.

Но тъй като не исках Мат да ми опява, реших да ги посетя. Чувствах се донякъде като героиня в роман на Джейн Остин. Макар че нито една от младите жени в тези книги не е имала нито мобилен телефон, нито компютър като мен.