Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
— Става въпрос за разследване, което ми е поверено, Джереми.
— ПОДРОБНОСТИ, КАРСЪН! Кажи ми ги, кажииии, кажиии…
— Не е… от онези, които те интересуват. Необходимо ми е нещо по-особено. Нямаш го, но може би можеш да ми го намериш.
— По-особено ли? Боже, целият настръхнах! КАКВО Е, КАРСЪН?
— Вещ, използвана при определено… събитие.
— Събитие ли? — замислено избърбори той. — Имаш предвид празник като например Четвърти юли, така ли? Искаш да ти намеря фойерверки, а?
— Имам предвид събитие като онези, заради които си там.
— А-ХА! Колко вълнуващо! Не ти трябват фойерверки, а онези прекрасни неща, които са осветявали самотните нощи на мнозина, преди да настъпи вечният мрак.
— Ще изпълниш ли молбата ми? Можеш да го направиш. Ако ли не, ще ми кажеш ли към кого да се обърна?
Джереми запя с нежния глас на момиченце:
— Знам какво си намислииил, знам какво си намислииил. Залагаш капааан, залагаш капааан.
— Грешиш. Тази вещ ще бъде нещо като ключ към една врата.
— Кой е от другата страна на вратата, Карсън? Любител на приключения ли? КРИЕШ ЛИ НЕЩО ОТ МЕН?
„Любител на приключения“ означаваше убиец-психопат; в изкривения свят на Джереми това бе равнозначно на приятел.
— Не е любител на приключения — отвърнах. — Най-обикновен човек. „Доколкото изрод като Джайлс Уолкот може да се нарече човек“ — добавих мислено.
— Показваш ми три карти — изсъска той. — Коя е четвъртата?
— Казвам ти самата истина, Джереми.
Стори ми се, че чувам как той отмерва сричките ми — беше като детектор на лъжата и никой не можеше да го измами.
След няколко секунди монотонно изтананика:
— Какво ти трябва?
— Вече ти казах — предмет, използван по време на… приключение.
— Има няколко категории. А — какъвто и да е предмет, Б — такъв, който се е намирал наблизо, и В — нещо, което е… било накиснато в сиропа.
Затворих очи и поклатих глава:
— Сигурно спада към третата категория. Трябва ми нещо забележително.
— Ах, скъпото ми братче говори със заобикалки. Налага се да проявя съобразителност. Какво ли ще е толкова забележително? Картина от Лувъра ли?
Не отговорих. Джереми звънливо се засмя:
— Май си загубил чувството си за хумор, братко. Препоръчвам ти клизма. Нищо чудно да изскочат мобилни телефони, както ще се случи тук, ако направят клизма на някого.
— Можеш ли да го направиш, Джереми?
— СИГУРЕН ли си, че няма да го използваш да вкараш в капана някой любител на приключения?
— Опитвам се да установя контакт с човек, който търгува с подобни вещи.
— ТЪРГУВА С ТАКИВА ВЕЩИ ЛИ? БОЖИЧКО, ТОВА Е ИЗВРАТЕНО, ПЕРВЕРЗНО. ИДВА МИ ДА СЕ ИЗПОВРЪЩАМ В… Каква е базовата цена, Карсън? Може ли вещите да се доставят по пощата?
— Чувал ли си за такива търговци, Джереми?
— Скъпи братко, ако можех да изнасям от тук подобни артикули, щях да си назнача секретарка, за да приема поръчките. Но да се върнем към настоящия въпрос — на теб ти трябва нещо необичайно, на мен — зарядно устройство. Достатъчно ли съм ясен?
— Ще си получиш зарядното. А ти ще ми услужиш ли?
— НЕ ЗНАМ. Не е като да влезеш в магазина и да си купиш определена стока. Ще поразпитам този-онзи, когато се съберем да пием кафе. ЩЕ ТИ СЕ ОБАДЯ. ЩЕ НАКАРАМ МОЯТА СЕКРЕТАРКА ДА СЕ СВЪРЖЕ С ТВОЯТА. Като заговорихме за момичета, братко, как е сладката ти приятелка госпожица Ейва?
— Във форт Уейн е.
— Боже! Че това е на… на хиляда и петстотин километра от Мобил! Предаде ли те, Карсън? Избяга ли от любовта ти? Даде й сърцето си, а тя ти се изплю в лицето, а?
— Откажи се, Джереми, няма да ме…
— Жените винаги ни предават, нали, Карсън? Колко пъти съм ти го казвал?
Той злорадо се изсмя и прекъсна връзката.
Петнайсета глава
Мобилният ми телефон иззвъня в седем часа и дванайсет минути сутринта, когато изминавах последните метри от обичайния ми крос. Отказал се бях от плуването и тичах с телефона в ръка. Брегът беше обезлюден. Съпрузите Бловайн излизаха на плажа едва към обяд, а от курортистите, които бяха наели къщата на Мартинови, нямаше и следа. На алеята пред къщата беше паркирана червена тойота, на въжето висяха проснати плажни кърпи, тениски, дамска блуза и къс панталон, няколко мъжки ризи размер XXXL.
Тичешком изкачих стъпалата към къщата си, влязох в коридора и натиснах бутона за приемана на разговора.
— Мисля, че се справих блестящо със задачата, която ми постави, Карсън — каза Джереми. — Естествено артикулът не е тук, но знам къде е. Знам къде е…
— Къде е… какво… Джереми?
— Май се задъхваш, братле.