Убийството на Бусе [bg]

Навън не беше се стъмнило изцяло, но въпреки това в блока си беше тъмница. Затрудних се дори да намеря ключалката.

Естествено, и в собствения ми апартамент нямаше ток. Извадих касетата от джоба си и я оставих на масата, след което съблякох дрехите, залепнали по тялото ми от пот. Прострях ги на задния балкон да се проветрят. Не виждах пречка да изляза гола. Все пак е хубаво да има малко ексхибиционизъм. Намокрих си лицето и косата. Чувството на прохлада ми се отрази добре.

Сега и телевизорът нямаше да работи. Тъкмо имах нужда от състезанията за знания. Приготвих си чай с лед в голяма чаша и се разположих чисто гола върху канапето. Гледахме се взаимно с касетата върху масата, която лека-полека изчезваше в тъмнината. Нещата, които щях да чуя, ме караха да се вълнувам. Особено ако на пияна глава е споменала имената на хората, с които е била, щях да получа доста улики.

Тялото ми беше напрегнато. И много добре знаех от какво се нуждая. Но опитвах да не мисля за това. Прозорците бяха отворени. Подухващият от време на време лек летен бриз караше тялото ми да настръхва. Тази сладка отпуснатост, от една страна, ме възбуждаше, а от друга — ми се приспиваше.

Чаках звука на хладилника. По-точно звука на включването му след пускането на електричеството. На вратата се почука. Понеже нямаше ток, не беше звънецът, а леко почукване. Кой може да е в този час? Първият, за когото ми хрумна, беше Хюсеин. Че бях възбудена, бях, но чак пък толкова. Реших да погледна през шпионката. Ако е някой безполезен, няма да отворя. Отидох до вратата, без да вдигам шум, вървейки на пръсти. Обичам да ходя така престорено и поклащайки се. Добре си вървях. Без да пречупвам коленете, изправена, като тези, които не са стабилни с обувки на високи токове.

Не виждах нищо заради тъмнината на стълбището. Забелязах сянка с висок ръст. Май беше мъж. Естествено, стана ми любопитно кой може да е. На вратата ми не идват мъже току-така, без причина. А особено когато съм възбудена, въобще не идват. Винаги, когато имам настроение, ще се случи човекът, когото си набележа, да е възпрепятстван и нищо не се получаваше. Кой може да е? Избрах да се предам на невъзпитаните си плътски желания и любопитство.

Не можех да отворя чисто гола.

— Кой е? — попитах.

— Аз съм Кенан — отговори. — Полицаят.

Докато изричаше „полицаят“, понижи гласа си.

Браво на него, нямаше нужда да обявява това на целия блок.