Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

ЧЕТИРИ

КАЛИНТАН ОБЯСНЯВА

Дни наред след това Хисун е потиснат. Той знае, разбира се, че експедицията е завършила неуспешно — никой кораб досега не е прекосявал Голямото море и никога няма да може, защото идеята е абсурдна и осъществяването и може би е невъзможно. Но да се провалиш по такъв начин, да стигнеш толкова далеч и след това да се върнеш, при това не от страх, не заради болести или глад, а заради чисто морално отчаяние — за Хисун е трудно да разбере това. Той никога не би се върнал. През петнадесетте години на своя живот той винаги е крачил напред към набелязаната цел, а тези, които се колебаят, за него винаги са били слаби и мързеливи. Но пък той не е Синабор Лавон и освен това никога не е отнемал чужд живот. Такъв насилнически акт би могъл да разтърси човешката душа. Най-напред е изпълнен с презрение към Синабор Лавон, после със съжаление, а накрая, колкото повече мисли за него, презрението отстъпва място на възхищение, защото разбира, че капитанът не е слаб човек, а напротив, притежава огромна морална сила. Това прозрение е стряскащо и в момента, в който достига до него, потиснатостта изчезва. Образованието ми, мисли той, продължава.

Въпреки всичко, той се е насочил към спомените на Синабор Лавон, за да търси приключения и разнообразие, а не подобна трезва философия. Не е намерил това, което е търсел. Но той знае, че няколко години след това, в Лабиринта се е случило нещо, което е привлякло вниманието на всички и дори след шест хиляди години все още отеква в историята като едно от най-странните събития на Маджипур. Когато е свободен, Хисун отделя малко време за да проучи някои исторически факти, след това се връща в Регистъра на душите, за да влезе в ума на един млад служител в двора на понтифекса, ползващ се с доста странна репутация — Ариок.