Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

За похода имаха и спътник — Криф, най-ефектният от многобройните питомци на Хилвар. Когато Криф почиваше, шестте му полупрозрачни криле лежаха нагънати покрай тялото му и то проблясваше през тях като обсипан със скъпоценни камъни скиптър. Ако нещо го подплашеше, той излиташе във въздуха сред дъгоцветни сияния и леко бръмчене на невидими криле. Макар че огромното насекомо се отзоваваше на повикване и — поне от времена време — изпълняваше прости заповеди, то бе почти лишено от разум. Но това не му пречеше да притежава характер. По някаква причина то проявяваше подозрения спрямо спътника на господаря си и редките опити на Алвин да спечели доверието му неизменно завършваха с провал.

За Алвин пътуването през Лис бе нереално като сън. Безшумна като призрак, машината се носеше над хълмисти равнини, провираше се през дъбрави, без да изоставя невидимата си пътека. Движеше се около десет пъти по-бързо от нормалния човешки ход; едва ли някой от жителите на Лис би имал нужда от по-голяма скорост.

Пресякоха много села — някои бяха по-големи от Еърли, но повечето бяха изградени почти в същия стил. Докато се движеха от община към община, Алвин с интерес следеше тънките, но многозначителни разлики в облеклото и даже във външността на хората. Цивилизацията на Лис се състоеше от стотици самостоятелни култури и всяка от тях добавяше към цялото своята специфична дарба. Земеходът бе натъпкан с най-прочутото производство на Еърли — малка жълта праскова. Приемаха я с благодарност навсякъде, където Хилвар раздаваше образци. Той често спираше да побъбри с приятели и да им представи Алвин, който всеки път се изненадваше от вродения им такт да преминават към устен говор веднага, щом узнаеха кой е той. Това навярно ги изморяваше много, но доколкото можеше да прецени, те нито веднъж не се поддадоха на изкушението да използуват телепатията и да го изключат от разговора.

Най-дълго престояха в едно селце, потънало сред море от избуяла златиста трева, която се издигаше високо над главите им и като жива се вълнуваше под нежния ветрец. Докато се движеха сред нея, над тях прелитаха вълна след вълна, сякаш безброй стъбла равномерно им се кланяха. Отначало това безпокоеше Алвин, защото му хрумна глупавата идея, че тревата се навежда да го гледа, но скоро усети как неспирното движение го отморява.

Алвин скоро разбра защо са спрели. Сред малката тълпа, струпана преди още колата да се плъзне в селото, имаше едно срамежливо чернокосо момиче, което Хилвар представи с името Ниара. Двамата изглеждаха много доволни от срещата и Алвин завидя на откритото им щастие от мимолетната близост. Хилвар явно се разкъсваше между задълженията си на водач и желанието да остане насаме с Ниара. Алвин побърза да го избави от затруднението и предприе самостоятелна обиколка. В малкото селце нямаше кой знае какво за разглеждане, но той се постара да се забави.