Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Джан се обърна към Киш, надяваше се на някакво обяснение, но той можа само безпомощно да свие рамене. Пак се взря в Саймън. Паниката й растеше с всяка изминала секунда. Очевидно го бе обхванало особен вид бълнуване. Медицинската машина е сбъркала. Излиза, че не се е възстановил напълно. Но откъде може да е научил за Майлоу?
— Саймън, кой ти е говорил за Майлоу? Сирай ли?
Сега пък той явно не я разбра, но след малко лицето му се проясни и той каза:
— Не знаеш, така ли? Майлоу нищо не ти е обяснил…
— Какво да ми е обяснил, Саймън? Не знам за какво говориш и най-добре млъкни!… Започваш да ме плашиш.
Той пусна ръката й и се усмихна. Тази усмивка я уплаши още повече. Ужасно позната беше. Но това не беше усмивката на Саймън. Той каза:
— Доведи ми Майлоу, Джан, където и да е сега. Той може да обясни. Всичко това е негова вина. И искам да му видя лицето, когато ме зърне. Не се е срещал досега с някоя от „присадките“ си. Онези другите са горе в космоса.
— Майлоу е мъртъв, Саймън — с треперещ глас каза Джан. — А ти никога не си го познавал!
Очите на Саймън се разшириха от изумление.
— Мъртъв? Но това е невъзможно. Майлоу беше практически неунищожим.
— Уби го една машина-човек. Кибероид. Стъпка го до смърт. — Тя вече трудно дишаше от ужас. — Но как си научил за Майлоу, Саймън? Моля те, кажи ми!
Той я огледа и с груба прямота й каза:
— Зная, защото аз съм Майлоу… в определен смисъл.
— Не… не… — възпротиви се тя. Най-гадният й кошмар… оживяваше сега пред очите й. — Не е вярно! Не може да бъде!
— Страхувам се, че е вярно, Джан. Аз съм нещо като клонинг. На Майлоу. Вероятно съм отмъкнал нещичко и от твоята ДНК, но в най-важното съм Майлоу. По-точно, ще стана, когато процесът завърши.
— Не вярвам!
— Искаш доказателства ли? — Той се намръщи. — Спомените ми още са мъгляви… последния път, в който си спомням да сме били двамата заедно, е след срещата ни с Хорадо. Очевидно си забременяла от Майлоу два-три дни след това. Има забавяне от около четиридесет и осем часа, преди нещата да бъдат отпечатани в паметта на… е, наречи го ембриона… но си те спомням и отпреди това. В много случки. Спомняш ли си как ти и аз — Майлоу, се срещнахме за първи път? Когато Бени те доведе долу в кочината на робите и те даде на Буцата? Не помниш ли как се грижих за тебе, когато Хазини едва не те сряза на две?…
Джан се олюля. Посегна да хване ръба на масата, но нейните ръце като че преминаха през плота, сякаш тя беше призрак. Падането продължи. После — нищо.
Глава единадесета
Тя беше мъртва. Дишаше и усещаше своето тяло, но нямаше чувства. Всичките й чувства бяха замръзнали. Отвори очи. Виждаше тавана на лазарета. Усети, че лежи на маса за процедури. Нямаше дрехи. Докато мислеше за това, някой я покри с болничен чаршаф. Грижливи ръце я подкрепиха да седне. Беше Киш. И Шан стоеше наблизо. Лицата и на двамата бяха угрижени. Тя си спомни. Усещаше сянката на предишната болка, но болката не беше истинска. Чувствата й бяха като отделени със стена от нея. Заключени в друга стая, откъдето не можеха да я наранят. Каквото и да й беше инжектирала медицинската машина, то действаше силно. Можеше студено да огледа случилото се преди припадъка. Саймън, който изведнъж твърди, че е клонинг на Майлоу… Раната от това оставаше някъде в другата стая, но не където беше тя…
— Колко време мина? — попита тя Киш.
— Почти час — каза й Киш. — Като припаднахте, сложихме ви в медицинска машина. Тя била наситила сливиците и останалата част от вашата лимбична система с особени постсинаптични инхибитори. Действието им изключвало мозъчната кора от лимбичната система, за да ви предпази от тежкия шок, който преживяхте. Но това състояние било преходно, скоро ще заспите дълбоко.
Джан кимна.
— Къде е той? Искам да го видя.
— Госпожо, това май няма да е разумно — каза Киш.
— Искам да го видя — твърдо повтори тя.
Киш погледна Шан, който излезе от лазарета. Докато чакаха, Джан облече една болнична роба.
Киш каза:
— Лошо стана с онзи Небесен Господар, дето го преследвахме.
— Така ли? — безучастно попита тя.
— Изпратиха планери срещу нас. Ашли ги свали.
— Предполагам, че е нямало какво друго да направи.
— Но това не е всичко. Небесният Господар пак не даде сигнал, че се предава и Ашли стреля с лазер направо по корпуса. Трябва да е улучила газова секция, пълна с водород… пък може и целият кораб да е бил пълен с водород, като гледах колко бързо изгоря.
Значи се започваше. Първата проява на открито неподчинение от Ашли. Колко странно беше, че новината не събуди никакво чувство на страх у нея. „Май е много добре да ти изолират лимбичната система от мозъчната кора, горчиво си каза тя. Отдавна трябваше да го направя.“