Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Чии гаранции трябва да му дам — вашите или моите?
— На Ханеган, вашите и моите.
— Мога да му дам само вашите и на Ханеган. Аз нямам собствени войници.
Ученият се изчерви.
— Кажете ми — продължи свещеникът, — защо, ако забравим за бандитите, настоявате да донесат документите тук, а не отидете вие там?
— Най-добрата причина, която можете да изтъкнете в с писмото си, е тази, че експертиза, направена в абатството, няма да има достатъчно сила за светските учени.
— Значи вашите колеги могат да си помислят, че монасите са ви подвели?
— Ммм… може и така да се каже. Но ето кое е най-важното: ако документите бъдат донесени тук, ще може да ги изучи всеки, който е способен да изкаже достатъчно квалифицирано мнение. Всички донове, пристигнали от другите княжества, също ще могат да ги видят. Но ние не можем да пренесем целия колегиум в югозападната пустиня.
— Вашата гледна точка ми е ясна.
— Ще изготвите ли молба до абатството?
— Да.
Дон Тадео сякаш беше учуден.
— Но това ще бъде ваша молба, а не моя — продължаваше монахът. — И трябва да ви кажа честно: не мисля, че дом Пауло, абатът, ще каже „да“.
Ученият, обаче, изглеждаше удовлетворен. Когато си отиде, нунцият извика секретаря си.
— Ще тръгнеш за Новия Рим утре — каза му той.
— През абатството на Лейбовиц ли?
— През абатството ще минеш на връщане. Отчетът за Новия Рим не търпи отлагане.
— Да, месир.
— В абатството ще кажеш на дом Пауло: „Шеба“34 мисли, че Соломон ще отиде при нея. Ще поднесеш подаръците. След това ще си запушиш плътно ушите. Когато гневът му утихне, се връщай веднага назад, за да мога по-бързо да кажа на дон Тадео „не“.
13
Времето в пустинята върви по-бавно и е много трудно да се забележи неговия ход. Бяха минали две годишни времена от момента, когато дом Пауло отказа на молбата, пристигнала от другата страна на Равнината. Този спор, обаче, беше уреден едва преди няколко седмици. Ако изобщо можеше да се каже, че беше уреден. В Тексаркан явно бяха недоволни от резултата.
Абат Пауло се разхождаше край стените на абатството преди здрачаване. Пустинният вятър развяваше косите му като бял флаг и обтягаше около прегърбената му фигура расото. Така той приличаше на сухия Иезекил, само че с малко, закръглено коремче. Абатът криеше грубите си ръце в ръкавите на расото и от време навреме поглеждаше към близкото пустинно селище Санли-Бувитс. Монасите, които срещаше по пътя си, го гледаха с учудване. Напоследък настоятелят беше в лошо настроение и това даваше повод за най-различни предположения. Говореше се, че управлението скоро ще поеме друг абат, тъй като Пауло е станал много лош. Всички предполагаха, че ако дочуе абатът тези приказки, този, който ги разпространява, ще се намери извън стените на абатството. А Пауло знаеше какво се говори, но се правеше, че не го забелязва, защото тези приказки в известна степен отговаряха на истината.
— Прочети ми го отново — обърна се внезапно той към монаха, застанал спокойно недалеч от него.
— Кое, домине? — качулката на монаха се наклони към абата.
— Знаеш кое.
— Да, господарю мой.
Монахът дълго рови в единия от ръкавите на расото си, докато намери това, което търсеше. Към свитъка беше прикрепено етикетче: Subimmunitate apostolica hos suppositum est. Quisquis nuntium molestare audeat, ipso facto excommunicetur.
Det: R’dissimo Domno Paulo de Pesos, AOL, Abbat35, (Манастира на братята лейбовицианци, близо до селището Санли-Бувитс в Юго-Западната пустиня, империя Денвър), cui saluten dicit: Marcus Appollo. Papatiae Apocrisarius Texarkanae.36
— Да, точно това. Прочети ми го — каза нетърпеливо абатът.
— Accedite ed eum…37
След като прочете този израз монахът прекъсна и благослови текста, така както се правеше с храната. Този малък ритуал, останал от тъмното хилядолетие, в което братята от ордена на Лейбовиц имаха нелеката задача да съхранят културата, грамотността и знанията на човечеството, се изпълняваше и сега.
След благословията монахът разгърна свитъка срещу слънцето и зачете:
— Jterum oportetapponere tibi crucemferendam, amice…38
Четеше напевно, като наблягаше на съществените думи в гората от цветисти фрази. Абатът слушаше, загледан в лешоядите, които кръжаха над възвишението на Последното убежище.
— „… Отново се налага ти да понесеш кръста, стари приятелю мой и пастире на късогледи книжни червеи — монотонно изговаряше четецът — но вероятно този път това бреме ще има вкуса на триумфа. Оказва се, че в края на краищата Шеба все пак тръгва към Соломон, макар и да не е изключено обвинение към него в шарлатанство.
34
Савска царица.
35
Долунаписаното се намира под апостолска защита. Ако някой се осмели да обезпокои това известие, с това ще бъде отлъчен от църквата. За благочестивия владика Пауло де Пекос, абат, АОЛ (лат.)
36
С поклон ви известява: Маркус Аполо. Папско представителство в Тексаркан. (лат.)
37
Да пристъпим към следното (лат.)
38
Отново се налага ти да понесеш кръста, стари приятелю мой (лат.)