Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— А каква е същността на отчета, който трябва да предам, месир?
— Че стремежът на Ханеган да обедини целия континент под властта на една династия не е толкова неизпълним, както смятахме по-рано. И че договорът на Святата наказателна десница най-вероятно е хитрост на Ханеган, с която той иска да въвлече в конфликт с езичниците от Равнината и империята на Денвър, и държавата на Ларедан. Ако силите на Ларедан са заети с постоянни конфликти с клана на Бясната Мечка, това ще поощри държавата на Чиахуахуа да нападне отдавнашния си враг Ларедан. Тогава Ханеган ще може да шествува победоносно в Рио-Ларедо. След като глътне Ларедан, ще има възможност да се заеме с Денвър и република Мисисипи, без да се опасява от удар в гърба.
— И вие мислите, че Ханеган ще успее да направи това, месир?
Маркус Аполо отвори уста да отговори, но после се отказа и се приближи до прозореца. Загледа се в залетия от слънцето безформен град. Той беше почти изцяло изграден от развалините на съществуващия преди много години тук друг такъв град, както след известно време щеше да се изгради нещо ново от останките на сегашния.
— Не зная — каза накрая той меко. — Трудно е в наше време да осъждаш някого за желанието му да обедини този кръвожаден континент. Дори по такъв начин, като… Наистина, аз не мисля така — той тежко въздъхна. — Във всеки случай, нашите интереси не са политически, но трябва да предупредим Новия Рим, доколкото това касае църквата. Ако сме информирани за всичко, може би ще успеем да предотвратим стълкновенията.
— Вие наистина ли мислите така?
— Не, разбира се — не! — ласкаво отговори свещеникът.
Дон Тадео Пфардентрот се появи в кабинета на Маркус Аполо малко преди настъпването на вечерта. Маниерите му бяха забележимо променени. Лицето му беше озарено от сърдечна усмивка. Маркус разбираше, че този млад човек желае силно нещо и дори се заставя да бъде любезен заради него. Вероятно списъкът на древните автори го е впечатлил повече, отколкото иска да покаже. Нунцият се беше подготвил за словесен двубой, но видимо възбуденото състояние на дона го правеше съвсем уязвим и Аполо се поотпусна.
— Днес следобед имаше събрание на професорите от колегиума — съобщи дон Тадео, щом седнаха. — Обсъждахме писмото на брат Корнхауер и списъка с документите.
Той спря като че ли не беше сигурен, че думите му достигат до слушателя. На сумрачната светлина лицето му изглеждаше бяло и напрегнато. Големите му сиви очи изучаваха свещеника и сякаш го оценяваха.
— Предполагам, че са се отнесли скептично към това.
Свитите очи за момент се затвориха и пак се отвориха.
— Трябва ли да бъда любезен?
— Не се затруднявайте толкова — усмихна се Аполо.
— Да, скептично. По-точният израз е „с недоверие“. Лично аз мисля, че ако тези документи действително съществуват, то тяхната датировка е подправена преди няколко века. Не вярвам сегашните монаси от абатството да ги мистифицират. По-скоро и те самите са повярвали в истинността на документите.
— Много мило от ваша страна, че им прощавате — сърдито произнесе Аполо.
— Нали ви предложих да бъда любезен. Как се получава?
— Не струва. Давайте нататък.
Дон Тадео стана от креслото и се приближи до прозореца. Вгледа се в бледо жълтите краища на облаците, като леко почукваше по перваза.
— Тези документи… Няма значение вярваме или не. Самата мисъл, че нещо подобно може да се е съхранило, колкото и нищожна да е вероятността за това, толкова вълнува… С една дума, тези неща трябва веднага да се изследват.
— Много добре — каза Аполо, който малко се забавляваше от тази ситуация. — Нали те ви поканиха? Но ще ми кажете ли с какво толкова ви развълнуваха тези документи.
— Запознат ли сте с моите трудове? — ученият хвърли бърз поглед към него.
Монсеньорът се поколеба. Беше запознат с всичко. Но да признае такова нещо би означавало да признае, че името на този едва тридесет годишен млад мъж се нарежда до имената на великите естествоизпитатели от преди хиляда и повече години. Не искаше да признае, че дон Тадео даваше немалки надежди да се вярва, че притежава качествата на човешки гений в науката, който се ражда веднъж на сто години, за да обърне и сложи на мястото цялата наука.
— Трябва да си призная, че не съм чел повечето от…
— Няма значение — Пфардентрот не прие извиненията. — Повечето от тях са много сухи за неспециалистите: теория за същността на електричеството, движението на планетите, притеглянето на телата и други в същия дух. А в списъка на Корнхауер има такива имена като Лаплас, Максуел, Айнщайн… На вас нещо говорят ли ви?