Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Бог е свидетел, аз ви търся цял ден. Казаха ми, че сте тук. Ако не беше това… — обходи с поглед банкетната зала и раздразнено изпръхтя.
При това пръхтене брат Кларет се обърна и поздрави дона.
— Не искате ли пунш, дон Тадео? — протегна една чашка към него.
Ученият я прие с поклон и веднага я пресуши.
— Бих искал да ви поразпитам за документите на абатството на Лейбовиц — каза той на Маркос Аполо. — Получих писмо от абатството, от един монах на име Корнхауер. Той твърди, че притежават ръкописи, които датират от последните години на Европейско-Американската цивилизация.
Аполо сдържа раздразнението си, тъй като преди няколко месеца той самият беше уверявал младия учен в това.
— Да — каза той. — Те са истински, аз ви говорих за това.
— Ако това е така, то би било най-невероятното нещо, което съм чувал досега. Всъщност, Корнхауер изброява ред документи, които, ако наистина съществуват, много бих искал да видя.
— Значи такава била работата?
— Да. Ако това е мистификация, аз бързо ще я открия. Но ако документите са истински, сведенията от тях могат да се окажат безценни.
Монсеньорът се намръщи и произнесе хладно:
— Аз ви уверявам, че това не е мистификация!
— В писмото има покана да посетя абатството и да изуча документите. Те сигурно са чували за мен.
— Не е задължително — изрече Аполо, който не устоя на желанието да подкачи дона. — Те нямат никакви особени изисквания към тези, които четат книгите им, освен да си мият ръцете и да не повреждат тяхната собственост.
Ученият избухна. Предположението за това, че може да съществува грамотен човек, който да не е чувал името му, го подразни много.
— Всичко е наред — ласкаво продължи Аполо. — Приемете предложението им, идете в абатството и изучете документите. Те ще ви посрещнат съвсем доброжелателно.
— Да пътувам през Равнината, когато племето на Бясната Мечка… — започна раздразнено Тадео, но внезапно замълча.
— Какво искате да кажете? — лицето на Аполо не изразяваше особен интерес, но вената на слепоочието му силно пулсираше.
— Само това, че пътят е дълъг и опасен и трябва за шест месеца да оставя колегиума. Не може ли да се изпрати добре въоръжен отряд гвардейци, които да донесат документите тук за изучаване?
Аполо беше поразен. Той изведнъж усети някакво детинско желание да ритне стоящия пред него учен по кокалчето.
— Страхувам се, — учтиво произнесе той, — че това е абсолютно невъзможно. Във всеки случай то е извън моята компетенция и не виждам с какво мога да ви помогна.
— Защо да не виждате? — попита Тадео. — Нали вие сте папски нунций при двора на Ханеган?
— Съвсем правилно. Но аз представям Новия Рим, а не монашеските ордени. Управлението на абатството се осъществява от тамошния абат.
— Но при определен натиск от страна на Новия Рим…
Желанието да ритне събеседника си по кокалчето отново се появи у монсеньора.
— Нека обсъдим това по-късно — каза Маркос Аполо. — Довечера в моя кабинет, ако не възразявате.
Той леко се извърна и погледна учения въпросително, като че ли питаше: „Става ли?“
— Ще дойда — бързо отговори Тадео и се отдалечи.
— Защо направо не му отказахте? — сърдито запита след час в папските покои Кларет. — Да се пренасят безценните реликви през районите на разбойниците в такова време… Това е немислимо, месир.
— Разбира се.
— Тогава защо…
— По две причини. Първо — дон Тадео е роднина на император Ханеган и трябва да сме учтиви с него, независимо дали това ни харесва или не. Второ — той знае нещо и започна да говори за племето на Бясната Мечка. Не искам да се занимавам с шпионаж, но ако той ни предложи някаква информация, нищо не ни пречи да я включим в отчета, който ти ще трябва да отнесеш в Новия Рим.
— Аз? — секретарят беше поразен. — В Новия Рим?… Но какво…
— Не толкова високо — каза нунцият, поглеждайки към вратата. — Искам колкото може по-скоро да изпратя своята оценка за ситуацията тук на негово светейшество. Но това не трябва да става в писмо, ще бъде гибелно за нас ако писмен документ с такова съдържание бъде заловен от хората на Ханеган и от неговите противници. Мъченичеството винаги е било благородно, но най напред трябва да си свършим работата.
— И аз трябва да предам устно доклада на Ватикана? — промърмори брат Кларет, за когото идеята да пътува през враждебната страна не беше много привлекателна.
— Да, точно така. И е възможно самият дон Тадео да даде повода за пътуването до абатството на светия Лейбовиц или до Новия Рим, или пък и до двете места. В този случай дворът няма да има никакви съмнения за целта на пътуването и аз ще се постарая да направя някои крачки в тази посока.