Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Безопасно или не, той трябваше да свърши тази работа. Намери място, където земята беше достатъчно мека и започна да копае с ръце и тоягата. Лешоядите разтревожено кръжаха над клоните на дърветата, като от време на време се спускаха между тях и пак отлитаха нагоре.
След около два часа една от птиците най-после се приземи. С възмутен вид тя обиколи малкото хълмче със забит камък от едната страна и, разочарована от видяното, отново се издигна във въздуха… Ятото хищници напусна това място и дълго време се рееше високо в небето на вълните на въздушните течения, оглеждайки земята с гладен поглед.
Оттатък Долината на мутантите имаше убито прасе. Някой ягуар беше минал оттук, предвкусил добрия улов, а сега лешоядите му бяха благодарни за остатъците. Хищните птици бяха снесли своите яйца и сега с много любов отхранваха своите малки с измрели змии и месо от диви кучета.
Младото поколение израсна свирепо, летеше високо и далече на своите черни криле, като оглеждаше внимателно земята, която ги даряваше щедро с мърша. Понякога за обед се намираха само жаби. Веднъж им попадна дори един посланик на Новия Рим.
Те летяха над просторите на Средния Запад и бяха във възторг от лакомите парчета, оставяни от езичниците след техните набези.
Лешоядите продължаваха да снасят яйца и да отглеждат своите малки. Земята винаги ги беше хранила щедро и можеше да ги храни още дълги векове…
Преди време имаше богата плячка в района на Черната река. Сега, след приключване на клането, там възникна полис, град-държава. Лешоядите не обичаха полисите, макар да одобряваха тяхното възможно превземане и последиците му. Те отлетяха далеч от Тексаркан и сега се носеха в просторите над Запада. Както и всички живи същества, така и те бяха запълвали земята със своите потомци.
В края на краищата настъпи 3174 година от Рождество Христово. Плъзнаха слухове за война.
FIAT LUX32
12
Маркос Аполо се убеди напълно в неизбежността на войната, когато подслуша разговора на третата жена на Ханеган с нейната камериерка. Тя разказваше на момичето, че нейният фаворит, който бил изпратен с мисия до племето на Бясната Мечка, се върнал обратно цял и невредим. Това означаваше приближаване на неизбежна война. Целта на мисията беше да се предаде на племената от Равнината информация за сключването на договор на Святата наказателна десница между цивилизованите държави за защита от набезите на езичници и бандити. Но досега никой не беше стигал до Бесните мечки, като се завърне жив след това. Значи, мислеше Аполо, информацията не беше предадена и сега емисарите на Ханеган отново се отправяха към Равнината със „секретната“ мисия.
Аполо си проправяше вежливо път в неголямата тълпа гости, търсейки брат Кларет. Високата фигура на Аполо, облечена в черно с пробляскващ знак за сан на колана, рязко контрастираше с разноцветната група хора в банкетната зала. Забелязвайки своя секретар, той му посочи с глава отрупаната с чаши и разни остатъци от храна маса и самият той тръгна нататък. Загреба от пунша и протегна първата попаднала му чаша към приближаващия брат Кларет.
— Благодаря, месир — каза Кларет. — Искали сте да ме видите.
— Да, веднага след приема, в моето жилище. Саркол се е върнал цял и невредим.
— О…
— Никога не съм чувал по-зловещо „О“. Предполагам, разбираш какво означава това?
— Разбира се, месир. Това означава, че договорът е бил уловка на партията на Ханеган и той ще се опита да го използува срещу…
— Шшшт. После — Аполо предупреди с очи за приближаването на страничен човек и Кларет се приближи до масата, уж да напълни чашата си с пунш. Аполо се усмихна официално и се поклони на приближаващия. Тяхното ръкостискане беше кратко и подчертано хладно.
— Знаете ли, дон33 Тадео, — каза свещеникът, — вашето присъствие тук ме учудва. Мислех, че избягвате шумните места. Има ли нещо изключително, което да привлича вниманието на такъв велик учен като вас? — веждите му се надигнаха в престорена изненада.
— Естествено, привличате ме вие — каза новодошлият, като подхвана сарказма на Аполо. — И вие сте единствената причина за моята загриженост.
— Аз? — Аполо се престори на учуден, макар да знаеше, че ученият казва истината. Приемът по случай сватбата на доведената му сестра не беше от събитията, които биха накарали дон Тадео да облече официални дрехи и да напусне уединението си в залата на колегиума.
32
Да бъде светлина (лат.)
33
Дон — титла на учен — наставник в средновековните университети (лат.)