Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Не много. Историята ги нарича естествоизпитатели и са живели преди гибелта на последната цивилизация, нали?
— И това е всичко, което се знае за тях и за техните занимания — кимна ученият — Учени, физици, благодарение на които Европейско-Американската култура се е издигнала така бързо. Описанието на нашите историци е толкова банално, че аз почти бях забравил за тях. Но старинните документи, които по думите на Корнхауер се намират в онова абатство, могат да бъдат именно физични, научни текстове. Това е невероятно!
— И вие искате да се убедите в това?
— Да, искаме да се убедим. Сега, когато това изплува, аз бих предпочел никога да не съм чувал за него.
— Защо?
— Елате тук за минутка. Ще ви покажа защо — дон Тадео повика с ръка свещеника.
Аполо застана до прозореца и погледна неравната уличка, която отделяше резиденцията на управляващия с нейния дворец, казармите и зданието на колегиума от плебейския град. Ученият посочи тъмната фигура на селянин, който водеше в къщи своето магаре. Краката му бяха обвити в зебло, а по него имаше толкова много кал, че човекът едва пристъпваше. Явно беше толкова изморен, че нямаше сили да се почисти.
— Не се е качил на магарето — отбеляза дон Тадео, — тъй като сутринта то е било натоварено със зърно. Сега няма товар, но това, което е било правилно сутринта, за селянина е правилно и сега.
— Познавате ли го?
— Всяка сутрин и вечер минава край прозорците ни. Нима вие не сте го забелязали?
— Такива като него има хиляди.
— Погледнете, погледнете. Можете ли да повярвате, че това животно води рода си от хората, които, както се предполага, са били измислили летящи апарати, били са на луната, подчинили са природните сили, създали са машини, умеещи да говорят и едва ли не да мислят? Можете ли да повярвате, че са живели такива хора?
Аполо мълчеше.
— Погледнете го! — настойчиво повтори ученият. — Всъщност сега е много тъмно и не можете да забележите следите от различни болести. Той е наполовина парализиран, явно слабоумен, неграмотен, суеверен и кръвожаден. Ненавижда своите деца. За няколко монети той може да ги убие или да ги продаде. Погледнете го и ми кажете, виждате ли в него потомъка на някогашната могъща цивилизация. Ако не, то кого виждате?
— Образа на Христа — раздразнено отговори монсеньорът, сам учуден от своя гняв. — А кого, според вас, трябва да видя?
Ученият изфуча раздразнено.
— Несъответствие. Несъответствие между хората, които можете да видите през прозореца, и тези, които са живели някога, според историците. Аз не мога да приема това. Как може такава велика и мъдра цивилизация да се самоунищожи напълно?
— Може би като се самонаправи чак толкова велика и чак толкова мъдра, нищо повече — отвърна Аполо.
Вече се беше стъмнило съвсем. Свещеникът се приближи до лампата и заудря с огнивото по кремъка. Когато се появи искра, той раздуха огън върху праханта.
— Може би… — каза дон Тадео. — Но аз се съмнявам в това.
— В такъв случай вие отхвърляте цялата история, смятате я за мит?
— Не я отхвърлям, но я поставям под съмнение. Кой е писал вашата история?
— Монашеските ордени, разбира се. В онези тъмни времена не е имало никой друг, който би могъл да я пише.
Той пренесе огъня към фитила.
— Ето! Вие го потвърждавате. А колко еретични ордени във времената на антипапите са фабрикували собствени версии за историческите събития и след това са ги пробутвали като трудове на древни автори? Не знаете, по-точно — не можете да знаете. Несъмнено, на този континент е съществувала много по-развита нация. Достатъчно е да се погледнат купищата ръждясал метал, за да се убедим в това. Могат да се разровят остатъци от техните железни пътища. Но къде са доказателствата за техните машини? Къде са техните самодвижещи се платформи или летящи апарати?
— Може би от тях са изковани плугове и мотики.
— Ако изобщо са съществували.
— Ако се съмнявате в това, защо тогава толкова желаете да видите документите от ордена на Лейбовиц?
— Защото съмнението не е отрицание. Съмнението е могъщ инструмент и трябва да го използуваме по отношение на историята.
Нунцият се усмихна пресилено:
— А в какво се изразява моето участие в тази работа, учени доне?
Ученият отривисто престъпи напред.
— Пишете на настоятеля на абатството. Уверете го, че с документите ще се отнасят много внимателно и ще ги върнат веднага, след като установят истинността им и изучат тяхното съдържание.