Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— Ще вали ли утре? — насмешливо попита Джордж.
Дискът се раздвижи между „да“ и „не“.
— Глупав въпрос — каза с укор Рупърт. — Ясно е, че някъде ще вали, а на други места няма да вали. Не задавайте въпроси, които изискват нееднозначен отговор.
Джордж оклюма — беше се обадил не на място. Реши да предостави възможността на друг.
— Кой е любимият ми цвят? — попита Мая.
— Синият — бе мигновеният отговор.
— Правилно.
— Това нищо не доказва — забеляза Джордж. — В крайна сметка това е известно на трима от нас.
— Кой е любимият цвят на Рут? — попита Бени.
— Червеният.
— Така ли е, Рут?
Доброволната секретарка повдигна главата си от бележника.
— Да. Но Бени знае това, а е заедно с вас зад масата.
— Нищо не знам — възрази Бени.
— А би трябвало добре да го знаеш — поне сто пъти съм ти споменавала.
— Подсъзнателна памет — промърмори Рупърт. — Често се случва така. Но може би някой ще зададе все пак по-умен въпрос? Всичко започна чудесно, не бих искал да пропускаме тази вечер.
Беше странно, че Джордж се замисли над всичко това, точно защото не приличаше на сериозен научен опит. Естествено, нямаше никакви свръхестествени сили — както каза Рупърт, просто дискът се отзоваваше на несъзнателните им движения. Но дори и това бе удивително и предизвикваше размисъл. Джордж никога не би повярвал, че е възможно да се получават такива мигновени и точни отговори! Той се опита да повлияе на диска, като изпише собственото си име. Но се добра само до буквата „Д“ и по-нататък се получи някаква безсмислица. Беше съвършено ясно, че един човек не е в състояние да управлява диска. Всички разбраха това веднага.
За половин час Рут записа повече от половин дузина отговори, някои от които бяха доста дълги. Имаше граматически грешки и причудливи обрати, но много рядко. Джордж се убеди, че не може да си обясни всичко това — той не участваше съзнателно в отговорите на диска. На няколко пъти му се стори, че налучква следващите букви и цялостния смисъл на отговора, когато виждаше началото на някоя дума. И всеки път дискът тръгваше в най-неочаквана посока и изписваше нещо съвсем друго. Понякога целият отговор изглеждаше безсмислица, защото думите не бяха разделени помежду си — краят на всяка се сливаше с началото на следващата — и тогава Рут трябваше да препрочете всичко отново, за да изясни смисъла.
От всичко това у Джордж се появи зловещото чувство за контакт с някакъв чужд и властен разум. И все пак той не можеше да види решаващо, окончателно доказателство — нито за, нито против. Отговорите му се струваха твърде общи и двусмислени. Как трябваше да разбира например следното:
ВЯРВАЙТЕВЧОВЕКАПРИРОДАТАЕСВАС.
Но понякога се разкриваше някаква дълбока, дори плашеща истина:
ПОМНЕТЕЧЕЧОВЕКНЕЕСАМЗАЕДНОСНЕГООБИТАВАТИДРУГИ.
Впрочем, това бе известно на всички… Макар че, откъде можеха да знаят, може би тук се подразбираха не само Свръхвладетелите?
На Джордж отчаяно му се спеше. Той си помисли, че отдавна трябваше всички да са по домовете си. Беше му любопитно наистина, но всъщност не достигнаха до нищо определено. Той бързо огледа всички зад масата. Бени явно бе също преситен и му се спеше. Мая и Рупърт седяха като в мъгла, а Джийн…, да, тя като че ли от самото начало прие много сериозно цялата тая история. Лицето й беше такова, сякаш не е на себе си — като че се страхуваше да не свърши сеансът и в същото време я бе страх от следващите разкрития.
Оставаше само Ян. На Джордж му бе интересно как той се отнася към тази щуротия. Младият инженер не беше задал нито един въпрос и с нищо не показваше, че е удивен дори от един единствен отговор. Сякаш изучаваше движението на диска така, както би наблюдавал обикновен научен експеримент.
Рупърт се съвзе от вцепенението.
— Хайде да зададем още един въпрос и да приключим — каза той. — Е, Ян? Ти още нищо не си питал…
Беше странно, че Ян не се колеба и една секунда. Като че ли той отдавна беше обмислил въпроса си и само чакаше удобен случай да го зададе. Погледна за миг към безстрастния, неподвижен Рашаверак и попита звънко и отчетливо:
— Около коя звезда се намира планетата на Свръхвладетелите?
Рупърт едва не свирна от изумление. Бени и Мая останаха безучастни. Джийн седеше със затворени очи, сякаш е заспала. Рашаверак се наклони и погледна над рамото на Рупърт в кръга.
Дискът се раздвижи.
Когато отново се спря в центъра, настъпи кратко мълчание. После Рут озадачено попита:
— НГС 549672 — какво означава това?
Никой не й отвърна — попречи тревожният възглас на Джордж:
— Помогнете ми, моля ви! Джийн като че ли припадна!