Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Келсайър Тласна меча в ръката си. Тежкото острие изсвистя във въздуха, насочено право към втория войник. Нагръдникът на мъжа се смъкна надолу — за да не позволи на Келсайър да го Тласне — точно когато тялото на първия войник рухна на пода. Миг по-късно мечът се заби в оголените гърди на войника. Мъжът се олюля и рухна, без да издаде звук.
Келсайър обърна гръб на труповете и пелерината му се завъртя с тихо шумолене. Гневът му днес бе тих, не както в нощта, когато бе убил лорд Трестинг. Но въпреки това го усещаше, в сърбежа на белезите, в спомена за писъците на жената, която бе обичал. Доколкото зависеше от него, всеки, който подкрепяше Последната империя, не заслужаваше да живее.
Разпали пютриум, за да подсили изнуреното си тяло, наведе се и вдигна касата. За един кратък миг се олюля под тежестта й, успя да запази равновесие и тръгна към балкона. Може би в касата имаше атиум, а може би не. Но нямаше време да търси на други места.
Беше някъде по средата на помещението, когато чу зад гърба си стъпки. Обърна се и видя, че кабинетът се изпълва с тъмни фигури. Бяха осем на брой, облечени с широки сиви раса и въоръжени с фехтовачески бастунчета и щитове вместо с мечове. Мътни убийци.
Келсайър пусна касата на пода. Мътните убийци не бяха аломанти, но бяха обучени да се бият с Мъгливи и Мъглородни. На телата им нямаше нито късче метал и бяха подготвени за всички негови номера.
Келсайър отстъпи назад, протегна се и се усмихна. Осемте мъже се разпръснаха из кабинета, движеха се с безшумна прецизност.
„Взе да става интересно“.
Мътните убийци атакуваха, като се втурваха по двама през парника. Келсайър извади кинжалите, отскочи при първото нападение и остави дълбока диря през гърдите на единия от мъжете. Мътният убиец отстъпи, но не позволи на Келсайър да го последва — защити се с рязко замахване с бастунчето.
Келсайър разпали пютриум, отскочи назад с подсилените си крака, разпръсна шепа монети и ги Тласна срещу противниците си. Металните дискове изсвистяха във въздуха, но Мътните бяха подготвени за това: всички вдигнаха дървените си щитове и монетите отскочиха от тях. Разхвърчаха се трески, но Мътните убийци останаха невредими.
Докато настъпваше бавно през помещението, Келсайър оглеждаше противниците си. Едва ли разчитаха да го въвлекат в продължителна схватка — тактиката им по-скоро щеше да е да му се нахвърлят едновременно, надявайки се да приключат бързо, или поне да го задържат, докато не събудят и не доведат аломантите.
Погледна касата на пода. Не можеше да си тръгне без нея. Разпали пютриум и скочи напред, като замахна с кинжала хоризонтално. Но и този път не можа да преодолее защитата на противника срещу себе си едва успя да се отдръпне, за да не получи удар с бастунчето по главата.
Трима от Мътните убийци го заобиколиха и му отрязаха пътя за отстъпление към балкона. „Страхотно“ — помисли си Келсайър, докато се мъчеше да наблюдава едновременно и осмината. Те напредваха с добре трениран синхрон, като опитна група.
Келсайър стисна зъби и разпали още пютриум — и забеляза, че запасите му привършват. От осемте основни метала оловото гореше най-бързо.
„Сега не е време да се безпокоя за това“. Мъжете зад него се хвърлиха в атака и Келсайър отскочи встрани — Придърпа се към касата, за да се придвижи към центъра на помещението. Тласна веднага щом стъпи на пода до касата и се изстреля под ъгъл във въздуха. Присви се, преметна се над главите на двамата нападатели и се приземи на пода зад едно дръвче. Завъртя се, разпали пютриум и вдигна ръка, за да отбие удара, който очакваше да последва.
Фехтоваческото бастунче се стовари върху ръката му. Остра болка го проряза до рамото, но подсилената с пютриум кост издържа. Келсайър замахна с другата си ръка и заби стъкления кинжал в гърдите на противника си.
Мъжът се олюля назад с изцъклени от изненада очи и при движението освободи окървавения кинжал. Вторият убиец продължи атаката, но Келсайър отскочи, посегна надолу с ударената си ръка и откъсна кесията с монетите от колана си. Мътният убиец се приготви да блокира кинжала, но вместо това Келсайър запокити кесията с монети към щита му.
След това Тласна монетите вътре.
Мътният убиец извика. Мощният железен Тласък буквално го отхвърли. Келсайър разпали стомана и Тласна толкова силно, че той самият отхвръкна назад — далече от двамата други, които се опитваха да го атакуват. С противника му полетяха в противоположни посоки. Келсайър се блъсна в стената, но продължи да Тласка и блъска Мътния — с кесията, щита и всичко — в дебелия прозорец на парника.