Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Това не влиза в компетенциите ми. Моята задача е да ви отведа в Лондон, където други ще вземат това решение. В други ден на разсъмване потегляме. Пригответе се, мадам.
Толкова скоро? Дали щеше да има време да изиграе следващия си ход? Тя си припомни скрития в кошницата документ и намерението си да го размаха триумфално пред него. Доказателството, че Роджър Нийдхем е имал право да завещае спорната земя на втората си съпруга. Но каква полза да триумфира в такъв момент?
Изражението й остана напълно спокойно и не издаде нищо от отчаяните й мисли. Не, тя нямаше да му достави това удовлетворение.
— Не мога да обещая, че ще се приготвя за път толкова бързо.
— О, напротив, мадам, вие ще бъдете готова — отговори спокойно той. — Средата на лятото почти отмина и аз не искам да рискувам да съм все още на път, когато дните се скъсят.
— Надявам се, ще позволите на слугите ми да ме придружат? — попита хладно тя.
— Разбира се, но трябва да вземат провизии и да се грижат сами за всичко. Моите мъже не могат да хранят цялото ви домакинство. Аз ще се грижа само за вас, за дъщерите ви и за камериерката ви. Всички останали да се справят сами.
— Ще обсъдя ситуацията с моите най-приближени — отвърна тихо тя, докато с отчаяна бързина премисляше възможните изходи и ги отхвърляше един по един.
Хю кимна.
— Естествено! Вече знам, че тези хора са с вас, откакто сте останали сираче като дете. Докато гарантирате за тях, нямам възражения.
— Преди да бъда докарана до просешка тояга, ще се грижа за тях, както заслужават — изсъска Гуинивър, без да крие горчивината си. Хю дьо Босер сигурно си мислеше, че тя ще реагира със страх и ожесточение, но тъй като не биваше да заподозре, че си има собствени планове, трябваше да изпълни очакванията му. — В Лондон ще имам нужда и от магистър Хауърд, за да ми помага при защитата — ако ми позволят да се защитя…
Изведнъж Хю видя съвсем ясно пред себе си какво я очакваше в Лондон. Истина ли е това? — запита се той. — Искам ли тази жена да загине и децата й да гладуват?
Облакът, който бе скрил луната, се отмести и градината се потопи в сребърната лунна светлина. Лицето на Гуинивър, отправено към небето, стана прозрачно и неземно красиво, очите светеха предизвикателно. И мъжът отново преживя объркващото чувство, че загубва равновесие, в сърцето му се възцари хаос от противоречиви чувства. Погледът му не се откъсваше от женското лице; без съмнение тя прецени правилно израза му и видя внезапната, неканена вълна на желанието в очите му. Бледите й бузи се зачервиха, устните се разтвориха, очите заблестяха.
Без да иска, той се наведе и завладя устните й. В следващия миг светът наоколо потъна в небитието. Ръцете му обхванаха тесния гръб, привлякоха я към силното му тяло и двамата се намериха в изгаряща целувка. Той вкуси топлата й пълнота, когато търсещият й език се плъзна в устата му, вдъхна дълбоко аромата на косите и кожата й. Сетивата му пламнаха, а когато тя се притисна към него, и нейното тяло затрепери от желание. Езиците им се срещнаха и тя засмука долната му устна като зрял плод.
Изведнъж Гуинивър се освободи от прегръдката. Пламъкът в очите й угасна и отстъпи място на неподправен ужас, докато стоеше насреща му и го гледаше като животно в примка. След това бързо се отдалечи и стъпките й заскърцаха по чакъла, докато тичаше с развени пол и към дома си.
Хю докосна устата си и тихо изруга. Проклятието му изразяваше разочарование и объркване. Как допусна да се случи всичко това?
Потънал В мислите си, той откъсна една роза, без да обръща внимание на тръните, и се загледа в осветените прозорци на къщата. После започна да къса листенцата на розата едно по едно и да ги пуска на земята в краката си.
Как можа да се случи всичко това?
Гуинивър прихвана полите си с треперещи ръце и изкачи стълбата към покоите си с такава бързина, че не й остана въздух. Как можа да допусне тази целувка? Двамата сякаш бяха подвластни на магия. Някоя фея бе размахала вълшебната си пръчица и бе описала магически кръг около мъжа и жената в градината. Кръг, който изличи всяка горчивина, враждебност и отчаяние.
Тя затръшна вратата на покоите си и се облегна на рамката, като че трябваше да прогони ято демони, които я преследваха. Дъхът й излизаше бързо и на тласъци, устата й още носеше спомена за целувката му. Тя вдигна ръцете си и ги видя да треперят. Цялото й тяло гореше, възбудата пулсираше в слабините й. Искаше й се да плаче от страх и ужас.
Тили скочи от столчето си за шиене и така размаха ръце, че иглата и шевът й паднаха на пода.
— Господи, какво ти е, миличка? Като че ли си видяла призрак!