Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Ермиар замълча, наведе глава, очите му се замъглиха от мъката по коня. Знаеше, че това не е моментът да се отдава на болката си. Съвзе се, изправи глава и се постара да покаже на „вълците“ радостта си от това, че са се намерили. А той наистина беше щастлив. Дните, в които бе на легло, се изпариха, все едно не ги е имало.
Когато първоначалната шумотевица от срещата му с „вълците“ премина, Ермиар се огледа и видя очакващите го настрани мъже от Кодили. Повика ги с жест и те се приближиха. След това се обърна към „вълците“:
— Артебос е обсаден от уголските войски. Жителите на селото се местят в близките пещери, където ще очакват новини от столицата. Искам да ги придружа дотам. Ще останем да пренощуваме и ще тръгнем отново към Карпонили.
Ермиар се качи на коня си и потегли към пещерите, последван от „сивите вълци“ и кодилците. Не след дълго пред очите им се разкри невероятно красива местност. Покрай скалите, в които се бяха образували четири пещери, минаваше малък приток на река Релсма, обрасъл с гъста растителност. Войниците не останаха равнодушни към изгледа. Но Ермиар не забеляза красивата гледка. В съзнанието му, още от момента, когато напускаха Кодили, се въртеше една мисъл, която не му даваше мира. И щом отмина еуфорията от срещата му със „сивите вълци“, се завърна с нова сила. Единствено Безмер не отиде в пещерите заедно с останалите, а остана в селото. Отказа да тръгне с тях и заяви, че не се страхува от „уголските баби“. Това изказване и постъпките на Безмер се сториха на Ермиар най-малкото странни. През цялото време, откакто се познаваха, Безмер се държеше нагло и безочливо, въпреки властта, която Ермиар олицетворяваше. Държеше се така, сякаш е над всички и всичко, сякаш не го засягат ред и правила. Независимо че изгаряше от желание да се махне от селото и да продължи по пътя си за Карпонили, нещо в този човек не му даваше мира. Все по-силно усещаше, че трябва да разбере каква тайна крие Безмер и каква е причината за присъствието му в Кодили. Затова, щом се увери, че „вълците“ и кодилците са добре — нахранени и готови за почивка — той повика настрана Булик и му съобщи, че ще се върне в селото. Разказа му за Безмер и нареди да го потърсят, ако не се завърне след ден. Не прие предложението на войника да го придружи и твърдо заяви, че трябва да свърши сам тази работа. Измъкна се незабелязано, само под разтревожения поглед на Булик, и препусна възможно най-бързо към селото.
Докато препускаше, единият от конете се спъна в един камък, падна и колесницата се преобърна. Той се изтърколи и се огледа с недоумение.
— Какво се случи? Та аз бях хванал живота в ръцете си. Имах всичко, а сега този кон преобърна моята колесница!
Изправи се и се отдалечи от злополучното място. Седна отстрани на пътя, по който бе тръгнал, и хвана главата си с ръце:
— Не искам да продължавам нататък, защото ме е страх. Първо трябва да реша дали вината е в мен, или в коня, или в пътя, осеян с камъни. Може би е съдба. Ще седна тук и ще мисля защо се случи така?
Видя, как по пътя минават колесниците на другите:
— Защо на мен, аз не съм завършил пътя си? И други хора също минават по този каменист път!
X глава
Медальонът
Деница отвори очи. В стаята цареше сумрак, плътни пердета закриваха прозорците. Чуваха се тихи хлипащи звуци. Принцесата се огледа. Личната й кан-придружителка седеше на стол до леглото й и ронеше сълзи.
— Какво става тук? — попита Деница. Главата й бе празна, нямаше спомен защо е в леглото, при това облечена и наметната със завивка.
— Така сте от сутринта — отговори придружителката, бършейки сълзите си. — Много се уплаших за вас, но вие забранихте да викам помощ, затова ви крия цял ден.
— Какво ми е? — объркана, Деница се изправи и стана от леглото. Леко и прилоша, но бързо отмина.
— Не бяхте на себе си. Издавахте странни звуци, очите ви се въртяха, мятахте се. Както предишните пъти, но сега продължи цял ден.
Деница се приближи до огледалото. Кожата й бе бяла като платно, само две червени петна грееха трескаво върху хлътналите бузи. Под очите се чернееха тъмни кръгове, а на челото й бе прилепнал кичур коса, мокра от пот. Докато гледаше отражението си в огледалото, тя започна да си припомня виденията, в които бе потънала. Цял ден съзнанието й се носеше из тъмни тунели, където грозно чудовище пиеше от устата й. Бе летяла сред ухаещи цветя и бе събирала прашец от красивите им цветове. И бе опитала животворна течност, несравнима с нищо, което бе вкусвала досега.
— Принцесо, трябва да потърсите помощ — изхлипа придружителката.